Тайните на рода Траск: Плодовете на успеха и завръщането към Порт Уондър
След като очевидните заплахи бяха премахнати, висшият състав на „Дръзко Начинание“ беше привикан за да се изготви план за превземането и изследването на фабрикаторния кораб, който се носеше в космоса недалеч (в астрономически мащаби) от тях. Скарамус и Джейкс, начело съответно на малкото скитарийно поделение, което им беше отдадено за целта от АдМех и на отряд казано честно главорези под наше командване щяха да ръководят двата предни отряда, а няколко от по-нисшите офицери от династията на Траск щяха да ги последват с подкрепление. Целта беше да се навлезе от няколко точки и да се преодолее евентуалната съпротива преди тя да се организира.
Скачването на совалките с фабрикаторния кораб мина добре. Шлюзовете се отвориха без нужда от въвеждане на свещени кодове, изглежда че еретиците някак си ги бяха деактивирали, но това се оказа полезно и за изследователите след тях. Няколко десетки сервитора се опитаха да попречат на навлизането на войниците, но те бяха просто работни модели, без въоръжение. Техножреците опитаха да ги подчинят, но изглежда машинните духове на имплантите им бяха осакатени или покварени и се даде позволение да бъдат застреляни. Броят им обаче беше малък и те не представляваха никаква пречка за нахлуващите сили – дори не можаха да ги забавят особено.
С помощна на мобилен ауспекс Скарамус изследва за възможни комуникации в кораба. Засече сигнал от това, което вероятно беше либрариума и въпреки немалкото кибернетизация усети тръпка на ентусиазъм – възможността да се изследва либрариум на фабрикаторен кораб беше рядък дар от изчислителната мрежа на Омнисията. От друга страна, сигналът не му се стори автоматичен, тоест може би там имаше враг – и трябваше да се действа бързо, преди еретикът да повреди или открадне безценни артефакти. За малкото време не беше възможно сигналът да се декриптира напълно, но честотата и типа комуникация подсказваха вероятността да се организира защита.
При все ценностите в либрариума първата задача при превземането на кораба беше да се установи контрол над неговия мостик – там бяха контролните конзоли на повечето системи, необходими за функционирането му (доколкото това още беше възможно). Джейкс поведе отрядите на династията натам. На пътя им имаше сервитори – изглежда този кораб беше разчитал главно на тях за екипаж –но те се занимаваха най-вече с изнасяне на различни материали. Докато напредваха към мостика, войниците забелязаха следи от древна битка, която вероятно беше довела кораба до състоянието на едва движещата отломка, запокитена в Процесията. Скарамус използва аугментациите си за да вземе по-подробен визуален материал, който да изследва, но разнообразните му (и не съвсем позволени) познания го караха да мисли, че някои от следите бяха от елдарски оръжия. Имаше следи и от жертви, но всичко органично отдавна беше станало на прах и само метал и синтетика бяха останали. По сигнал на сенешала той прибра с леко нежелание няколко парчета „броня“ които заедно едва биха покрили нечия ръка, рамо и таз.
Гледката, която ги чакаше на мостика, можеше да свие всичко, останало от сърцето на един техножрец. Много конзоли бяха осквернени или повредени а част от безценната (или поне изключително скъпа) оставаща екипировка беше открадната. Залата беше почти опустошена и в сумрака от тавана висяха оголени кабели. Много от повредите обаче бяха направени едва наскоро и изглежда в отговор на тяхното идване. Скарамус бързо се зае с получаване на достъп до системите, за да провери какво е моментното състояние на кораба, и бързо видя следи, че някой се опитваше да претовари плазмените турбини на кораба и след това да доведе до тяхната експлозия, използвайки главно сервиторите. Скарамус се докопа до командни права и поведе информационна война с този някой, опитвайки се да изземе правата на сервиторите и да спре претоварването. Крайният ефект от схватката им беше, че нито един не успя да постигне напълно целите си и повечето сервитори се движеха хаотично и без контрол, но поне засега кораба беше спасен от катастрофална експлозия. И все пак, победата беше главно за новодошлите – след като забавиха плановете на противника си те имаха времето да щурмуват либрариума. Ауспексите на борда на „Дръзко начинание“ бяха изготвили вероятен план на другия кораб и под звуците на няколко стотин чифта гвардейски ботуши, дрънчащи по металния коридор, щурмовите отряди се затичаха към целта. Пред тях имаше само няколко барикади, пазени от сервитори, които бяха преодоляни за нула време – изглежда противникът им беше разчитал главно на бързина и не се беше приготвял за физически сблъсък. Когато разбиха вратата на либрариума обаче, ги очакваха само трупове и следи, че малка част на материалите тук липсваше – истинският им враг се беше измъкнал.
Докато войниците подсигуряваха мястото и проверяваха за оцелели, а техножреците благоговейно правеха начална инвентаризация на либрариума (Скарамус беше останал на мостика, за да продължи електронната си битка с водача на техноеретиците), до тях достигна притеснен сигнал на кораба. Астропатите бяха усетили мощен енергиен разрив от уорпа, идващ откъм плазмената турбина на фабрикаторния кораб. Вторични сигнали или следи от разрив, отворил се от уорпа, нямаше и Джейкс бързо поведе войниците и няколко от техножреците за да установи какво беше станало там и при нужда да вземат мерки за да не се допусне експлозия. Намериха обаче само следи от енергиен разряд и някакъв странен механизъм. Цялата зала беше прогорена от силни електрически дъги, но засега опасност изглежда нямаше – както и следа от противника, който очакваха да намерят тук. Докладваха това на „Дръзко Начинание“ и оттам астропатът-трансцедент им отговори, че вероятно някой бе използвал енергията , генерирана от турбините, за да отвори (някак) временен портал към уорпа и това би позволило на техноеретиците на борда да им избягат. За това обач е беше нужна огромна енергия, а повредите, които този разрив беше предизвикал, вероятно не позволяваха това да се направи отново оттук.
Техножреците с отряда нямаха възможност да поправят повредите, затова започнаха церемонии за временна поддръжка и успокояване на реактора, а Скарамус и част от тях започнаха по-подробно изследване на либрариума. Изглежда кораба беше изпратен на снабдителна (но предвид номенклатурата на АдМех това можеше да е и търговска) мисия през някакъв портал в Уорпа. Това се стори доста интересно на Скарамус – той знаеше за такива феномени, стабилни „канали“ които позволяваха много по-бързо от нормалното придвижване между две точки, но такъв не му беше известен в близките няколко сектора. Част от мисията беше също да изпълнява спомагателни функции за съединение от имперския флот, състоящо се от три кръстосвача и три ескортни фрегати. Това показваше сериозни военни действия, за които Скарамус – не по-малко любопитен от който и да е друг експлоратор и с достатъчно висок ранк, за да е информиран за течащите бойни действия в близките сектори – не беше подозирал. Действията очевидно трябваше да станат извън Коронуските простори и, изглежда, корабите се прехвърляха от Сегментум Обскурус в Ултима Сегментум* – тоест, на огромно разстояние оттук и в друга част на галактиката. Освен този кораб със спомагателна цел беше пратен и един масов транспорт – тип огромни транспортни кораби, които се извисяваха дори над линейните кораби на флота и се ползваха за придвижване на огромни количества стока и персонал. Двата транспортни кораба обаче някакси се бяха отделили от групата и бяха нападнати от елдарски кораби. Тове не им беше позволило да направят „скока“ до Ултима Сегментум и бяха стигнали дотук. Вероятно – предвид щетите вътре в кораба – зеносите бяха довършили фабрикаторния кораб, но от масовия транспорт нямаше и следа. Фабрикаторният кораб беше носел оръжия и амуниции за имперската гвардия, но складовете му изглеждаха почти празни. Истински ценните неща бяха в либрариума – и макар никой на борда на „Дръзко начинание“ да можеше да отнесе огромните когитаторни банки (което вероятно нямаше да се приеме добре от магоса от АдМех, който им беше дал задача само да идентифицират кораба), Скарамус, Йоханес и другите техножреци, както и сенешала, се разтършуваха там и използваха пълния капацитет на паметните си импланти, за да запишат колкото се може повече ценна информация от тази пред тях. Ремембрансърските импланти, които Скарамус имаше, се оказаха изключително ценни. За малкото време и сравнително ограничения си капацитет групата придоби схематики за тежкия танк Land Raider Proteus**, специализирани амуниции, ползвани от легендарната Смъртна Стража*** и специфичен клас бойни сервитори, доста популярен сред някои по-богати свободни търговци за щурмови операции или за саботажи по противникуви кораби. Естествено, за направата на всяко от тях щяха да са нужни материали и инсталации, с които те не разполагаха – за производството на тежки танкове би била нужно нивото на индустрия, с която само колония на Адептус Механикус разполагаше – но самите планове бяха на стойност, която не се измерваше с пари.
Друго, което „Дръзко Начинание“ спечели от кораба, бяха няколко хиляди сервитора, които техножреците набързо прегледаха и приеха за годни за употреба. Естествено, на кораба имаше още много, но някои от тях бяха в жалко състояние, а други бяха сметнати за рискови предвид близкия си досег с техноеретици. За краткото време, с което експлораторите разполагаха, не можеха да направят пълни проверки и просто взеха тези, за които бяха сигурни. Фабрикаторният кораб ползваше особени генератори, с които можеше да черпи енергия и плазма или материали чрез близка орбита до звезда или газов гигант, но това беше екипировка, която „Дръзко Начинание“ не можеше да използва поради съвсем различната си конструкция. В трюмовете на фабрикатора още имаше големи количества редовно армейско пехотно въоръжение, но за един свободен търговец то не представляваше особен интерес. След кратък дебат техножреците на кораба изпълниха комплексен ритуал, който да попречи на техноеретиците да забегнат с кораба ако се върнат преди тях. Ритуалът целеше да деактивира плазмената турбина на фабрикаторния кораб и да я заключи до въвеждането на специфичен код. Предвид малкото време, което имаха и нежеланието да вандализират такава ценна реликва на Омнисията това беше прието като най-доброто решение. След приключването на ритуала „Дръзко Начинание“ се раздели с кораба, който беше докарал екипажа му дотук и пое курс към външните предели на системата. През това време новодокараните сервитори бяха използвани за поправката на защитните надписи, подсилващи Геларното поле на кораба (което донякъде успокои неприязънта към тях на човешкия екипаж, който иначе трябваше да се заеме с тази не особено приятна работа).
Уви, първото пътуване на „Дръзко Начинание“ през уорпа не мина без инциденти. Въпреки честите молитви и церемонии против зли духове няколко от командния състав – а вероятно и немалко от екипажа – на няколко пъти чуваха тихи гласове на края на слуха си, които шушнеха нещо, сякаш обещавайки и предлагайки странни тайни. По-сериозния проблем се случи накрая на пътуването, когато корабът одраска ненадейно изникнал „риф“ в иматериума, но благодарение на сигнал от навигатора в посления момент и бърза реакция на кормчията щетите бяха по-скоро козметични. Пътуването обаче се точеше с месеци и доста от екипажа започнаха да се колебаят доколко сигурен е кораба, но засега проповедите на отец Скорн повдигаха духовете на повечето, а уверените команди на капитана пречеха да се разпространи смут. Единствено скорошно пристигане във Футфол обаче щеше да успокои напрежението.
По време на пътуването се случи и още нещо, за което повечето от екипажа не разбраха. Скоро след излизането от Процесията ауспексите на кораба засякаха нещо, чиито размери и форма приличаха на огромния транспортен кораб, за който логовете на фабрикаторния кораб споменаваха. Той изглежда се носеше из иматериума, където вероятно – според логовете – беше прекарал над 200 години. Но дали това наистина беше така или това беше само някаква илюзия – или капан, породен от уорпа? Всеки нормален капитан не би се доверил на каквото и да е извън кораба, докато плаваше през уорпа, и въпреки лекото си нежелание капитан Траск прецени, че нито беше сигурно да се опитват да установят контакт, нито разполагаха с нужния ресурс.
След странно дълго пътуване – според корабните дневници еквивалент на над два месеца – и с доста намалели провизии „Дръзко Начинание“ излезе от уорпа близко до системата, в която беше колонията Футфол. Тази новина най-накрая поуспокои екипажа и след около седмица корабът стигна до базата. Установиха, че в реалността пътуването им е отнело не повече от две седмици. Новината за пристигането им се разчу бързо и скоро придоби елементи подобаващи по-скоро на легенда – но малцина свободни търговци биха опитали да откъснат кораб от Процесията на Прокълнатите, а това беше постигнато от останка на древен род без дори свой кораб. Въпреки ограничените си (засега) финанси, връзки и страховития начин, по който бе почти унищожен, рода Траск изведнъж възвърна доста от предишното влияние.
Една от първите групи, която посрещна Траск и свитата му беше делегация от рода Маласпина, която побърза да ги поздрави за успеха и да се поинтересува как беше минала мисията им. Те се зарадваха на дори ограничения успех и предложиха да отнесат останките от намерения кораб до Порт Уондър, но по съвет на сенешала капитан Траск учтиво отклони предложението им. Вярваше, че най-малкото ще изглежда добре да предостави материалите лично на старшите наместници на рода им, а може би би могъл да си издейства и бонус предвид обстоятелствата.
През това време корабът влезе за начални поправки (доколкото можеше това да се направи тук), сенешалът се погрижи за набиране на допълнителен екипаж и провизии, а експлораторите се свързаха отново с представителите на Адептус Механикус в колонията. Техзорхистът и неговите подчинени бяха консултирани относно намереното в Процесията и благоволиха да дойдат да пречистят кораба и взетите сервитори. Техзорсистът лично огледа намерения странен подиум и потвърди мнението на Йоханес, че от клетка за псайкъри той беше превърнат в усилвател и прие като успешно извършеното от техножреца за неговото поправяне. Зенаритът се заинтересува сериозно от информацията, която корабът беше получил от изследванията на Процесията, и даде няколко съвета на Скарамус как да прочистят кораба по-добре от възможни вредители. През това време сенешалът и арх-милитант Джейкс набираха хора и като бивши ловци на глави проявиха интерес към обявените награди за ренегати и пирати. За лек интерес видяха една от тях за дезертиралите няколко хиляди гвардееца, които в момента се намираха на техния кораб… и които за огромна тяхна радост засега не бяха пратени в отпуск в пристана. Вероятно щеше да е добре нещата да останат така, ако искаха и завбъдеще наградата да остане за неизвестен извършител , а не за техните глави. Част от наемниците на Джейкс се заеха с по-дребните мисии, но това беше главно за тяхната (и на Джейкс) слава – сумите, дадени за дребни престъпници не означаваха нищо за общия бюджет на един свободен търговец, какъвто Натаниел Траск вече беше и де факто.
Докато „Дръзко Начинание“ беше в дока за поправки, Скарамус реализира обмисляния известно време свой проект за възстановяване на арборетума – системата от хидропонни ферми и градини на борда. Далечният предтеча на Натаниел Траск ги беше ползвал частично като лични градини и място за отдих, но за техножреца това беше сравнително неефективно и вместо това той я преустрои в система от биосфери, в които засади поредица от местни и често ползвани на кораба видове. Както не без гордост каза на капитана, това я правеше поне 20% по-ефективна, а някои от видовете можеха да имат допълнителни функции ако някога се сдобиеха с лаборатория. Е, добави той, като видя погледа на капитана, това не беше чак толкова спешно… Междувременно капитан Траск се зае със свой проект относно информацията за друга династия, която намериха при превземането на „Дръзко начинание“ и част от чиито правомощия той, рота и няколко родови адепта мислеха да копират за неговия собствен род. Освен възможните законови пречки, които вероятно можеха да бъдат заобиколени, това обаче щеше да е дръзко предизвикателство към другия род – макар че можеше да мине доста време, преди неговите представители да разберат.
За това обаче и за да могат да приключат договорите си както с Адептус Механикус, така и с рода Маласпина, Траск и свитата му трябваше да стигнат до Футфол. След няколко седмици в дока, Дръзко Начинание беше отново в годно за плаване състояние, зареден с провизии и с няколко хиляди екипаж допълнително. Този път, плаването им мина без инциденти и около седмица след като влязоха в уорпа излязоха близко до Порт Уондър.
Порт Уондър – бастионът на Империята на входа на Коронуските предели. От там Траск започна първия си поход и, по волята на Императора, там той го завърши успешно
Тайните на рода Траск: да завладееш родовото си наследство
Търговския кораб се приближи до “Безстрашно Начинание”, и неговите аугурни остановки огледаха с очите на Омнисията корабът на династията Траск. Дори след столетия в това прокълнато място той оставаше внушителна гледка – дълъг почти пет километра и широк над километър крайцер от редкия клас “Амбишън” строен по поръчка във доковете на кормисошките промишлени светове. За разлика от повечето други кораби с такива размери, “Амбишън” се правеха по отделна поръчка и в повечето случаи за nесметно богати частни лица или групи – свободни търговци, особено влиятелни инквизитори и други хора, чието състояние и влияние беше съизмеримо с това на цели светове. Направени с внимание, всяка тяхна черта показваше силата и могъществото на притежателите им. Този кораб обаче се намираше в странна позиция, която още повече привличаше вниманието и подчертаваше мощта му – “Начинание” беше забит в още по-голям и видимо елдарски кораб, като кърмата на импереца беше се врязла дълбоко в хълбока на зеноския съд. Колкото и да е странно, предната лансова батарея изглежда беше в добро състояние и като цяло отвън корабът изглеждаше сравнително незасегнат, макар дори началните сканове показваха, че страничните му батареи са неизползваеми. Подробни сканове показаха, че щлюзовете изглежда все още бяха използваеми и корабът не беше изгубил налягане – макар че беше спорно в какво състояние беше средата вътре след столетия бездействие на животоподдържащите системи.
След кратко събеседване Натаниел и приближените му съставиха плана за начално действие – с повечето от елитните си войски и няколко щурмови совалки щяха да нахлуят в близки до двигателното отделение, да включат плазмените турбин и да създадат плацдарм, от който да се достигне до мостика. Не беше ясно дали и по-скоро какво се криеше на кораба – но все пак корабът беше част от пояс от космически развалини, а такива места имаха лоша слава като свърталища на всякаква сган – ренегати, зеноси и по-лоши неща.Натаниел, експлоратор Йоханес и арх-милитантът Джейкс, заедно с около стотина от най-добрите им хора, щяха да са в първата вълна, а сенешал Рота и експлоратор Скарамус щяха да останат на търговския съд и да координират действията до момента, в който всички хора на Траск стъпеха на борда на бъдещия си кораб. Няколко поглеждания изпод вежди и подметнати думи им даваха да разберат, че трябваше да се погрижат да няма предателство.
В началото нещата започнаха сравнително спокойно – шлюзовите отсеци бяха празни, първоначалната карта сякаш отговаряше на плана на кораба и нямаше следи от заплахи. Единственото странно нещо на ауспекса, на който се трудеше Скарамус, бяха студените зони в части на кораба, където температурата сякаш беше близка до тази в открития космос – при все че пробойни в корпуса нямаше и такива локални флуктуации бяха необясними. Сервочерепите на Йоханес започнаха да изследват коридора но първият, който влезе в една такава зона, прекъсна връзка. Бяха пратени няколко сервитора да огледат и при нужда започнат поправки, но всеки, който се докоснеше до вратата или по някакъв друг начин опиташе да действа спрямо стаята изчезваше от картата и губеше връзка, сякаш не беше съществувал.
След кратко съветване с астропатския си хор и техническите си съветници, Натаниел прие, че вероятно тук имаше създания на уорпа и повери прочистването им в ръцете на най-опитния в това човек в групата – мисионера отец Скорн, който бяха взели от Футфол. На вид той беше на преклонна възраст и едва крепящ се на крака дори в почти нулевата гравитация, но пламъка в очите му, когато му съобщиха задачата, не можеше да се сбърка. Когато той беше пратен да провери стаята, далечните камери го показаха сякаш в бой с невидим враг, но малко по-късно температурните аномалии там изчезнаха . Според него, тук имаше някакви демонични създания – астрални духове, рядки но не и непознати форми на “живот” от уорпа, но с вяря и огън те можеше да бъдат победени. Така завзеха още няколко стаи, а за самия двигателен отсек ползваха “жертвен” сервитор с един барел прометиум. Когато щурмуваха залата след експлозията там вече нямаше нищо освен няколко опърлени панела. Това обаче не попречи на Йоханес и няколко електрожреци да се заемат с активирането на двигателите. След няколко часа машинните духове се пробудиха и дадаха живителната си сила на реакторите, а с активирането на реакторите някои от животоподдържащите системи отново се активизираха. За да може благотворното им влияние да е пълно обаче трябваше да получат благословията и съглашенските кодове от мостика – който беше и следващата им цел.
Започна втората фаза на завземането на кораба – екипите не Натаниел постепенно завземаха коридорите към кораба а допълнителни екипи, предвождани от военни, акостираха в последователни шлюзове, за да се присъединят към тях. На сензорите на търговския кораб, наглеждани в момента само от Скарамус, си личеше още нещо – студените зони се движиха към околността на мостика, сякаш организирано. С напредването към него щурмовите части започнаха да попадат на все по-притеснителни неща – полуразбираеми послания, написани по стените с кафеникав оттенък, мумифицирани в доскоро стерилната среда на кораба части от тела и хаотично активиращи и деактивиращи се инфо-панели по стените, чиито послания изчезваха секунда след като някой погледнеше към тях. Самия кораб ставаше по-мрачен и с доближаването към командния отсек лампите не работеха а дори фенерите на скафандрите едва разсейваха тъмнината до мъгляв здрач.
Малко след навлизането си в командния отсек бойните групи попаднаха и на първата си реална съпротива. Един от трите батальона се натъкна на астрален призрак, който от засада почти разсече на две един от ветераните на арх-милитант Джейкс, преди отново да се оттегли в сенките. Отрядът се отклони, за да се справи с него и след трийсетина секунди на стрелба, които малко по малко го отблъскваха, отец Скорн нанесе довършващия удар. Това обаче беше само първия удар – скоро ръчните им скенери усетиха цяла вълна от подобни създания се. Няколко сервитора, носещи варели с прометиум, бяха пуснати напред, а при вида как първия бива разполовен отчето възпламени варелите. След като пламъците на прометиума изгаснаха, на скеренирте на търговския кораб студената зона отстъпи, а неестествената тъмнина в коридорите се разсея.лед няколко ритуала за пренастройване и подсилване на духовете на ауспекса. който ползваше Скарамус обаче разбра и още нещо – според скенерите на кораба имаше нещо живо. Младшите астропати с щурмовите отряди обаче усетиха нещо друго – трептене и напрежение в иматериума, сякаш експлозиите и действията им пробуждаха или дразнеха нещо и трескаво замолиха Траск, Джейкс и другите офицери да се въздържат от ползване на тази тактика завбъдеще.
Големите врати към мостика се отвориха бавно в отговор на кодовете, които Траск въведе, сякаш нещо се опитваше да ги възпре. Пред него се откри смразяваща гледка – мостикът беше като отдавна изоставена крипта, покрита с тела, насред което нисък, светещ пиедестал (очевидно антично устройство) оформяше искряща клетка, в която стоеше нещо, напомнящо на древен труп – ако един труп можеше да стои изправен, да се движи с резки, кратки движения и в погледа му не се четеше нечовешка енергия и омраза. Немалко от войниците пребледняха и се оттеглиха, а други започнаха да стрелят напосоки, понякога към собствените си редици. Дори прочетените с пълен глас молитви на мисионера не възстановиха реда и нормалноста, а само няколко от офицерите – най-вече Траск, който със студена ярост започна да обстрелва нечестивото създание – запазиха присъствие на духа. То отговори с невидими, но почувствани вълни от енергия и емоция, които отново отблъснаха повечето от влезлите войници, а един от астропатите изведнъж се възпламени в неземен огън. Като по сигнал от сенките в обсипаното в пулсираща, нездрава и бледа светлина помещение напред се втурнаха познатите силуети на астралните призраци и само усилията на мисионера и офицерите позволиха някаква организация и отпор. Битката беше кратка и отчаяна, не толкова с пролятата кръв, колкото с психическото усилие, което хората от щурмовия отряд трябваше да приложат, за да издържат. Траск, не приемащ идеята да се предаде толкова близко до заветната цел, се приближи, почти отблъскван от странните енергии около малкия подиум. Бавно и мъчително той се доближи достатъчно, за да достигне изчадието със силовия си меч и след поредица удари, отбити от силовото поле, един премина през него и пращещото от странни енергии острие се плъзна почти без съпротивление в създанието. Силовото поле очевидно се пренапрегна и избухна във вълна от кинетична енергия, която остави бъдещият свободен търговец и няколко души около него в безсъзнание на земята. Траск се пробуди последен и когато отвори очи, за няколко мига в тях имаше само лудост и тъмнина, но с върховно усилие на волята си той успя да се окопити.
След битката това, което остана, беше безжизнен мостик с около две дузини тела по пода – това, което доскоро се бореше против тях на малкия подиум, сега изглеждаше също толкова древно и безжизнено. Част от античната апаратура беше повредена, но Йоханес и подчинените му след кратък оглед потвърдиха, че всичко можеше лесно да бъде поправено и върнато към употреба. Подиумът в средата на мостика беше пострадал далеч по-сериозно, което може би беше за добро – за опитен експлоратор като Йоханес някои от компонентите му очевидно бяха създания на Тъмните Механици, древен техно-еретичен орден, които често използваше силите на хаоса в своите компоненти. Това се потвърждаваше от оформените от неизвестен материал глифи около древното устройство, които мисионерът бързо започна да прочиства с огнепръскачката си. След като мостика беше подсигурен, Траск изпрати няколко патрула към близките компоненти, за да провери тяхното състояние. Арборетумът, луксозните капитански стаи и трофейната зала на далечния му предтеча бяха унищожени или твърде повредени, за да могат да се използват, а малкото, останало в тях беше осквернено със нечисти символи. С мъка в сърцето търговецът даде заповед всичко да бъде прочистено с огън. От друга страна, началните тестове показаха, че доста от главните компоненти бяха в добро състояние и с пробуждането на главната командна система и когитаторни банки на мостика можеха лесно да се активират. Двигателите, щитовете и геларното поле бяха в изправност, животоподдържащите системи бяха напълно активни, а според сигналите главната лансова батарея на носа на кораба беше напълно функционална. Страничните оръдия и допълнителните компоненти не можаха да бъдат активирани и очевидно имаха нужда поне от сериозен ремонт.
Това обаче остана далеч на заден план в паметния момент, когато Траск с горда осанка въведее главните кодове за активиране на командната система. За един дълъг момент не се случи нищо, но тогава целия кораб потръпна а някъде на километри оттях се чу глух тътен, последван от моменталното пробуждане на антични сензори, информационни табла и десетки други устройства на мостика.
“Безстрашно начинание” се беше пробудил и припозна новия си капитан, който с уверена усмивка седна на капитанския трон.
Има моменти, за които си заслужава да се бориш цял живот – и това беше един от тях.
Тайните на рода Траск: Дръзко начинание
От известно време започнах игра в хроника по Rogue Trader – игра в сетинга на Warhammer40k, описваща приключенията на свободните търговци – т.е. горните rogue traders. Те са известна аномалия в анти-утопичния свят на 40к – аристократични родове, притежаващи удостоверение, даващо им право да пътуват из и отвъд човешката империя и да действат като неин представител извън границите им – тоест да правят всичко, което решат с намерените там цивилизации и ресурси, стига някоя друга от силите в Империума да не се възпротиви.Донякъде изследователи, донякъде конкистадори, донякъде търговци, стереотипът за свободните търговци е както въплъщение за човешкия идеал в империята, така и негово отрицания – те са горди, войнствени и легендарно богати, но същевременно ексцентрични, опортюнистични и спазващи само един закон или кодекс – своя собствен. Не е лесно да принудиш на нещо собственика и капитан на огромен космически кораб с десетки хиляди обитатели, стоки за милиони (или милиарди) тронове и оръдия, които могат да изпарят за минути цял метрополис.
Естествено, в началото на това приключние ние всъщност нямахме кораб. Не бяхме съвсем без нищо – имахме наследник на съответния род с нужните за това документи и разрешително, информация къде да намерим подходящия кораб, впечатляващи (макар и жалки за един истински свободен търговец финанси) и няколко доста ценни съмишленици – сенешал, арх-милитант с група наемници и два приятелски настроени експлоратора от Адептус Механикус . От друга страна, кораба се намираше в легендарен пояс космически отломки с името “процесията на прокълнатите”, където беше прекарал последните няколко столетия, а между другото нямахме и екипаж – а за нормалното функциониране на голям имперски кораб са нужни няколко десетки хиляди обучени хора. Ние бяхме просто пет доста влиятелни и богати персони в Порт Уондър, голямата космическа станция на входа на Коронните Простори. Това беше и първата ни задача – с помощта на своите свръзки младият Натаниъл Траск успя да осигури подкрепата на няколко стотин опитни моряци, предвождани от един свой братовчед. Едно рисково посещение при местен навигаторски род му осигури и един от техните членове като корабен навигатор – в замяна на картографиране на част от процесионала, където се намираха два кораба, собественост на рода (това, че един западнал и почти ренегатски род беше загубил няколко кораба без това да му се отрази твърде зле не убегна на някои от конспираторите). Добре направен проект и представяне на интересите ни от екплораторите в АдМех му осигури аудиенция с местния Магос, на която той подписа договор за изследване на отломките и потенциално изтегляне на важни части за Ад. Мех, в отговор на което получи начален екипаж в рамките на няколко хиляди души и известна материална подкрепа. Сенешалът и архи-милитантът се погрижиха за още неколкостотин души сред местните банди, ренегати и след един почти успешен опит за покушение над новодошъл имперски комисар – всички, които не искаха да са на станцията когато неизбежната чистка на имперската гвардия и – апропо, на светите ордени на имперската Инквизиция – щеше да се стовари тук.
От друга страна, един истински свободен търговец не пропускаше шанс да се сдобие с нови връзки, умения и най-вече влияние и Натаниъл с неочакван от обезнаследен член на династия в изгнание финес успя да уреди домакинството на срещата между представители на Комисариата и Инквизицията , която незнайният атентатор се беше стремял да усоети. Естествено, доста от преговорите бяха при изцяло затворени врати – а дори и ние не посмяхме да опитаме да подслушваме – но от немалкото присъстващи помощници, съветници и прочие разбрахме немалко. Изглежда светата инквиция беше получила сигнал, че на една планета в Просторите се бяха активизирали енергийни източници от древните Ювати – покварени от уорпа зеноси, почти избити от походите на свети Друсий в каликсийския сектор преди няколко хилядолетия. На всичко отгоре това се случваше на планета, набелязана като ценен източник на суровини от империята и затова вместо флотилия с достатъчно огнева мощ да раздроби планетите на парчета тям биваха изпратени няколкостотин хиляди имперски гвардейци, които с помощта на ограничена орбитална бомбардировка и немалко артилерия и специализирани части да окупират планетата и да я прочистят от всичко, което не славеше Императора. Предвид шансовете на оцеляване на повечето около 80% от гвардейците бяха пратени там като пушечно месо – дребни мутанти, рецидивисти от наказалните легиони, психопати и заедно с тях дребни офицери, които по някакъв начин се бяха издънили и нямаше да липсват на никого. Всъщност, последната фраза доста добре описваше повечето от войниците, пратени там. Тя обаче описваше и причината, поради която тези хора изведнъж станаха много ценни за Траск – те можеха да бъдат негов бъдещ екипаж.
Естествено, нито имперския комисариат, нито светата инквизиция би се съгласила на такова нещо, затова те не бяха и питани. С малко късмет и доста умение експлораторите си осигуриха достъп до базите данни на огромната имперска бюрокрация и създадоха фиктивни заповеди, разквартироващи няколко имперски полка от Салуса Секундус във фиктивни кораби, които никога нямаше да стигнат до съответната планета. Съответните полкове получиха други заповеди, разквартироващи ги в “Благодатта на Кимерис”, кораба на чартъриран търговец, тръгнал към “Процесията” и когато те дойдоха в порт Уондър, командирите им бяха привикани на бърз инструктаж при Траск, където им беше направено едно извънредно щедро (предвид ситуацията им) предложение – да преминат на негова служба и да получат далеч по-голямо заплащане, почести и най-вече вероятно доста по-дълъг живот, отколкото ги очакваше сред юватските руини. Подопечните им бяха жалка гледка дори за стандартите на наборниците, пратени като пушечно месо в имперската гвардия – повечето бяха недохранени, почти всички – зле обучени ,а дори най-добрите от тях бяха по-подходящи за схватки с хладно оръжие отколкото типа война, който империята практикуваше в 41-вото хилядолетие. С леко незадоволство наемният командир прати няколко от хората си като инструктори, за да ги приведат в поне някаква бойна готовност. Надали и половината от тях щяха да са годни за войници – но един кораб, та дори и военен, имаше нужда от екипаж.
Следващата спирка преди Процесията щеше да е Футфол – забравената от бог-императора и доста от служителите му станция, от която търговци и недотам читави люде се насочваха към вътрешносттана Простора. Връзките на Натаниел отново си казаха думата и му помогнаха да намери група астропати, доскоро сътрудници на наскоро починал (т.е. изчезнат от съответните хора) представител на друг търговски род, които спешно търсеха начин да се измъкнат от станцията. Експлораторите на свой ред координираха пристигането на помощния персонал и квартироването му на кораба, а така също се срещнаха с двама консултанти, пратени от Порт Уондърския магус – техно-екзорсист и зенолог. Първият ги предупреди за голямата вероятност от демонични и други свързани с уорпа заплахи около Процесията и как да се предпазят, а вторият им разясни малко повече за възможните зеноси, които можеше да очакват там. Междувременно хората на сенешала къде подкупиха, къде с дулата на неколкостотин гвардейци убедиха няколко местни банди да се присъединият към войската на кораба, а самия сенешал намери добър защитник на душите на пътниците – ексцентричен и доста болнав мисионер, който не очакваше дългосрочна служба в името на Императора и затова беше готов да поеме немалки рискове в оставащите му години. На кораба той намери меко казано неочакван послушник – фанатичен младеж, прокълнат от съдбата с дребни мутации – който беше приел честия бой и насилственото включване в наказалтените легиони като шанс да изкупи греховете на родителите си и с всички сили проповядваше имперската вяра, както той я разбираше. Това, че в повечето доминиони на еклесиархията и двамата вероятно биха изгорени на клада като еретици не им попречи да се сработят доста добре. Докато всичко това траеше сенешала и експлораторите се погрижиха да намерят и закупят почти всичкото налично на Футфол по-сериозно военно снаряжение – огнепръскачки и гориво за тях, картечници, гранатомети и някой болтър – и да го приведат в нужното състояние, а хората на Арх-милитанта да набият в главите на наборниците основна дисциплина и бойна култура. За жалост втората задача се оказа доста по-трудна.
За разлика от пътуването до Футфол, това до Процесията не мина съвсем без инциденти и точно преди края мисионерът нахлу в каютата на Натаниел, бръщолевейки видение за атака на демони. Предвид мястото, на което отиваха търговеца не го игнорира и тихо и дискретно предупреди хората си да внимават и да подготвят по-надеждните си подчинени. Проблемът не закъсня – няколко часа по-късно всички контакти с двигателния отсек прекъснаха а камерите там показваха само тъмнина. Капитанът на кораба лесно беше убеден да повери сигурността на кораба и грижата за осигуряването му на Траск, а той на свой ред прати няколко взвода от по-добрите хора на Арх-милитанта и поверените на единия експлоратор техножреци да подсигурят отсека. Механо-напевите на експлоратора и молитвите на младия послушник вероятно си казаха думата и въпреки странните му нагони да започне да стреля на всички страни арх-милитанта видя някаква странна сякаш жива сянка. Специалистите сред експлораторите и астропатите я идентифицираха като демон-сянка, странно създание на уорпа, което се крие в тъмнината и напада оттям (или може би две създания, поделящи си тези сили – теорията не беше много ясна а никой не изкаше да я изпитва). Въпреки неяснотата, техномагията на екплораторите успя да включи отново светлините в отсека, а комбинация от магнезиеви снаряди, огнепръскачки и специалните оръция на техножреците изолираха сенките в един малък страничен отсек, където след няколко минути концентриран огън те се впиха в земята и изчезнаха по потвърждение на астропата на кораба, ако не завинаги то поне достатъчно дълго. Беше открита и причината местните техножреци и лаико-механици да бяха прекратили сигнала – в момента всички от тях лежаха на пода на машинното в различна (но сериозна) степен на разчлененост. Вместо тях, подчинените на Скарамус – един от експлораторите, съмишленици на Натаниел – техножреци проведоха профилактика и рестартираха двигателите, подсигурявайки ги против потенциалната поквара на Хаоса.
През това време Натаниел наблюдаваше с набитото око на бивш военен безучастието на номиналния капитан на кораба и вътрешно беснееше от негодувание – или може би завист. По криптиран канал той се свърза с екплораторите и по-надеждния си персонал за да проучи шансовете за саботаж и в случай на нужда превземане на кораба, но те останаха доста малки. Накрая той се отказа от този – доста рисков – план и вместо това проведе кратки и напрегнати преговори с капитана, в който използва успеха на хората си и това, че те едва ли не спасиха кораба за го убеди да участва с част от екипажа си в работата по изваждане на кораба вместо просто да ги остави там.
Когато най-накрая стигнаха до Процесията ги посрещна враждебна и все пак внушителна гледка – необитаема система с зловещо блещукаща звезда, която дори с просто око изглеждаше неблагоприятна и несигурна – а за вещерските сетива на един псикарий пулсираше с нечестиват енергия на уорпа. Зад няколкото необитаеми планети се простираше почти непрекъснат пръстен от отломки и кораби във вариращо състояние – от почти раздбробени руини до изцяло запазени съдове от имперски, зеноски и още по-скверен тип. Скоро екипът локализира целта си – не особено стар и доста запазен крайцер, правен по поръчка от далечен предтеча на Натаниел и загубен в Процесията, преди дори да бъде напълно завършен. В момента той беше почти забит в необичайна, почти органична руина която с помощна на базата данни на кораба Скарамус определи като останки от по-голям елдарски съд. По сензорите на кораба групата намери и главната цел, за която ги прати и Адептус Механикус – транспортния кораб “Корнукопията на Марс”, натоварен с терафорнична техника, но той изглеждаше далеч по-неприветливо. Кораба беше почти напълно запазен – ако игнорираме огромните пипала, които излизаха от него и сигналите на ауспекса, които показваха наличието на странни, живи и летящи из вакуума създания около него. Когато се консултираха с астропата и неговата свита конспираторите ги намериха събрани с болезнени изражения около един от тях, който се гърчеше на пода в транс . Сред думите му чуха фразата “огньовете на Тсиинч” и това им беше повече от достатъчно да разберат както се случваше с кораба – и защо откровено не мислеха да правят каквото и да е повече с него.
Dark Heresy, част втора: или как да се запознаем с интересни нови хора и да ги изгорим като еретици!
Та след безумно мрачния и смъртоносен сетинг, страховитият “работодател” на персонажите и понякога самоубийствената им мисия, остава само да кажем малко и за системата, чрез която вашите “герои” вършат своите подвизи и може би дори оцеляват (за извествно време). Хвърлянията в Dark Heresy се базират на десетостенния зар. Всеки герой или неигрови персонаж има девет атрибута – близък бой и стрелба, сила, издръжливост, ловкост, интелект, воля, възприятие и комуникативност. Способностите на персонажа в съответната сфера са представени с оценка по стобалната скала, като колкото по-висок е съответния показател, толкова по-лесно е на персонажа да успее в някакво предизвикателство. Често пъти персонажите ще хвърлят не “чистия” показател, а тест за съответно умение – като например акробатика, окултно знание или експлозиви. Уменията се делят на прости и сложни, като главната разлика е, че простите са достъпни на всички, а за сложните задължително трябва да сте тренирани. Всяко умение е свързано с показател – примерно чара с комуникативност – и ако персонажът е обучен в съответното умение, мята д100 (най-често два десетостенни зара – един за десетици и един за едииници) с разни бонуси и минуси и сравнява резултата с оценката на показателя си. Ако метнатото число е по-малко или равно, персонажът успява; ако е по-голямо – не успява. Всеки 10 точки разлика – в полза или вреда на играча – е ниво на успех или неуспех, което при повечето умения показва точно колко гениално невероятен или фрапиращо некадърен е бил персонажа в тоя случай. 5 степени на успех на хвърляне за разбиране на слухове може да означава героите за един ден да разберат за кирливите ризи на всички по-важни лица в града, 5 степени на провал… че не само си отнасяте няколко юмрука и ножа в местните кръчми, а няколко доста неприятени и опасни типа са чули, че питате за тях. Което само по себе си би могло да ви отвори друг начин да разберете за тези хора… лично.
Десетостенните зарове също се използват за бой, като повечето оръжия имат щета, която се измерва с един или няколко десетостенни зара (понякога резултатът на зара се дели на две, за да се симулира петстенен зар) с разни бонуси и минуси. Цифрата на десетиците на показаталя на някой атрибут също е важна – това е така нареченият бонус на атрибута, който понякога влиза в употреба. Бонусът на силата на персонажът например определя колко допълнителни щети ще нанася той или тя с оръжия за близък бой, а бонусът на издръжливостта се вади от почти всяка щета, която героят понася. Всички герои освен това имат точки живот – които измерват колко близко са те от неизбежната и вероятно ужасна насилствена смърт – и точки съдба. При привършването на първите героите биват критично ранени – което предвид степента на щетата, типа поражения и мястото им може да е всичко от навехнато рамо до правенето на героя ви на импровизирана батарея за фойерверки. Вторите са най-често от 1 до 3 и се харчат всяка сесия, за да дадат някакъв плюс на героя – примерно да хвърли пак умение или да се окаже, че раните му не са чак толкова лоши. Те могат и да се “горят”, няпример за да предпазят героя от сигурна смърт – но това намалява броя им завинаги.
Играчите започват с определени стойности на показателите и някои умения, а с опит могат да повишават показателите, да научават нови умения или да подобряват старите. В зависимост от кариерата, нивото и евентуалната спеицализация на героя можете да харчите опита си за отключване на различни умения. Повишаването на показателите можете да правите без значение от това кое ниво сте, но можете да вдигнете определен показател с +5 до 4 пъти, като това става все по-скъпо. Кариерата на персонажа определя точно колко скъпо ще е това – примерно един гвардеец вдига умението си в близкия бой много по-евтино от адепта, но ще трябва да плати доста повече, за да подобри волята си. От кариерата, нивото и евентуалната ви специализация зависи също какви умения и таланти ще можете да закупите. Понякога ако имат съответното умение можете да закупите бонус за него, който ви дава +10 или +20 на резултатите на зара. Талантите са допълнителни способности, които за разлика от уменията не се хвърлят, а ви дават различни способности или бонуси към мятанията – примерно допълнителни точки живот, възможност да ползвате определен тип оръжия и т.н. Нивото на героя се определя от това колко опит сте похарчили за подобряване на характеристиките и за умения и таланти. Това, което за един новопомазан техножрец е велика мистерия, за стар, врял и кипял кибермаг е дреболия.
Оръжията и екипировката са доволно много, като доста от тях са класики в системата като лазерни оръжия, болтъри и “стимуланти”, които определено никой днешен доктор не би предписал. Нещата в началната книга са горе-долу познати на всеки фен на вселената. Някои може би ще останат разочаровани от балансът и разликата на оръжията – разликата между лазерните и плазмените оръжия например е доста по-малка, отколкото един фен на военната игра би очаквал – но няма наистина фрапантни случаи. Като цяло, екипировка може да ползва всеки, но за оптимална употреба на оръжията ви трябват съответните таланти; без тях имате сериозни наказания на хвърлянията. Е, ако императорът е с вас, може и да успеете, но не се надявайте само на него – достатъчно зает е и без да трябва да ви спасява жалките задници. Освен щета, оръжията също така имат и пробивност (колко от бронята на противника могат да игнорират) и различни специфични черти, като например способността на огнепръскачката да игнорира бонуси от укритие или това, че с прицелен изстрел със снайперска винтовка можете да направите много повече поразии, отколкото със стандартен такъв. Всичко се купува (когато персонажите не придобиват нещата по алтернативен начин) с така наречените “тронове” – уеднаквена валута, изчислена спрямо данъка на съответната планета. С какво точно ще се разплащате зависи от това къде сте, какви сте и най-вече дали на водещия му се занимава да ви води как ходите до местния вариант на чейндж бюро. Уви, поне на стартови нива инквизицията има по-важни пера в бюджета си от вас, но всяка кариера може да разчита на някакъв месечен доход, към който може би шефът ще добави нещо.
Някои други хора получават 10% бонус към заплатата си. Наричат ги “загубеняци”
Самото откриване на нещо на пазара, както много други неща, се определят с мятане по съответната таблица.Между другото, таблици в Dark Heresy – с лопата да ги ринеш. От отличителни белези на героите през това какво точно ти се случва, когато поемеш определено количество щета над оставащите ти точки живот, до как точно изперкваш или мутираш, когато имаш близки срещи от третия вид с разни много лоши неща… има какво да се чете – и защо.
Та като заговорихме за разните забавни и недотам таблици, не може да не споменем един от най-добрите приятели на таблиците – псайкърът и, съответно, неговите специални умения. В света на 40к психичните умения за меко казано нож с две остриета – могат да са изключително полезни, но със сигурност за изключително опасни – за псайкъра и всеки друг до него/нея. В началната книга те са достъпни само за кариерата псайкър и (на много високи нива) една от специализациите на адепта.По същество психичните способности са специфични умения, до които героите с таланта Psychic Rating имат достъп. Те се делят на нисши и висши. Нисшите могат да се вземат от всеки псайкър, а за висшите ви трябва psychic rating 3 и те са разделени в пет дисциплини. Всеки път, когато един псайкър вземе таланта psychic rating, той получава определено количество нисши и – ако е на ниво 3 или повече – висши дисциплини; отделно от това според кариерата и нивото подобрения може да взима определен брой пъти нисши или висши умения като отделни таланти. Всяко умение, веднъж научено, може да се активира. В този случай мятате определен брой зарове (зависещ от psychic rating-a ви) и добавяте волята на героя; ако биете нивото на активация на умението, то сработва. Има обаче малък проблем – всяка метната девятка на който и да е зар означава, че нещата не сработват както трябва и иматериума има да каже нещо по въпроса. Това могат да са както сравнително “дребни” явления като изведнъж появила се миризма на сяра или появяващи се капки кръв по близки повърхности, така и ужасите, с които плашат всяко малко псайкърче в черните кораби – иматериални бури, реки от кръв и облаци от твариили “класическото” обсебване на псайкъра от демони. Какво точно ще се случи зависи от късмета ви, тоест от това какво сте метнали на (естествено) съответните таблици.
Колкото и невероятно да звучи, дори служителите на свещената инквизиция (поне тези на по-ниските й нива) също са хора, а това във вселената на 40к не е особено окуражаващо. В този свят има много неща, които могат не само да наранят тялото, но да покварят душата и да разклатят разсъдъка – от страховити зеноски твари до нашепвания от отвъдното. В играта душевното и психическо състояние на героя се измерва чрез два показателя – точките за лудост (insanity points) и поквара (corruption points). В началото на играта те най-често почват от 0, но с времето вероятно ще се покачват (обратното е почти невъзможно) и натрупването им води до определени и като цяло неприятни последствия. Достатъчно покварените “герои” често страдат от определени зловредни белези и понякога са дори податливи на видими мутации, а настъпващата лудост може да доведе до различни неприятни и дори опасни мании у душевно болните им колеги. Е, някои зли езици биха казали, че понякога тези недостатъци си имат и добрите страни или поне си заслужават, предвид знанието и силата, които са придобити с тяхна цена, но един истински служител на Императора би отговорил на тези зли езици подобаващо – изтръгвайки ги и пречиствайки ги с огън. Покварата се придобива най-вече с взаимодействието с различни свързани с иматериума и хаоса неща, като например предизвиквайки или присъствайки на “феномените” които псайкърите понякога правят, четене на нечисти книги, правенето на ритуали, свързани с уорпа и тн. Лудостта се увеличава чрез виждането на шокиращи гледки и създания или умствения контакт с достатъчно нечовешки неща, че да увредят съзнанието на героя; нерядко можете да повишите двата показателя заедно. Колко точно точки ще придобият героите от дадена случка зависи от колко сериозен е контактът им със зловредните или просто нечовешки неща и колко силна воля имат. Понякога обаче шокът има и много по-конкретен, моментен ефект, и той може да е още по-опасен – като например паническата реакция на гвардеец, започнал да стреля напосоки около себе си при вида на нещата, които той вижда в стените и в резултат застрелял някой от своите.
Предвид обстоятелствата, направил им е услуга
В края на книгата има и бестиарий с примерни противници – от разните кошерни отрепки през диви зеноси до демони. Няма особено много правила за правенето на противници и някои водещи може да са разочаровани от липсата на някои класически противници, но има и изненадващи хитове, като например детайлните опции за демонхостове. Системата за рейтинг на противниците е малко неясна – вместо предпочитания за съответните нива има тип (херетикус, зенос, малеус и обскурус) и клас на противника (от минима до терминус). Това може да е малко дезориентиращо за водещия, но определено се усеща вкуса на warhammer. Книгата завършва с примерно приключение, в което послушниците трябва да придружат важен неигрови персонаж и да разследват странни събития около катедрала на примитивна планета. Самото изпълнение на приключението не е идеално, но като цяло е прилично, но главната му стойност е като илюстрация на тематиката и атмосферата на играта.
Крайния ефект на всичко в книгата е система, която на моменти е сравнително тромава, но определено върши работа за това, което цели да направи – да пресъздаде в ролева игра и “от миши поглед” света на Warhammer 40k. Стандартната идея на играта – да събере персонажите под шапката на имперската инквиция – може би няма да е това, което повечето играли настолната игра очакват, но по този начин се позволява на играчите да влязат в ситуации, където имат повече инициатива и избор, а същевременно лесно да могат да бъдат включени в най-различни ситуации. За разлика от епичните битки, типични в следващите игри на Fantasy Flight във вселената на 40к, Dark Heresy ви пресъздава света през една много по-ниска гледна точка, където безличните маси са безлични, гръмовните решения, политики и призиви се пречупват през призмата на хората, които ги изпълняват или страдат от тях, а мистерии, мрак и опасност дебне отвсякъде дори служителите на великата и страховита Инквизиция. В огромния свят на 40k и дори “само” в сектор Каликсис, даден за пример за играта, има достатъчно тайни, конспирации и противници за всички. И не се тревожете твърде много: галактиката е огромна и жестока, противниците – безброй и на никого няма да му липсвате… нали?
Warhammer 40K: В тъмния мрак на далечното бъдеще има само война… и ролеви игри
Започвайки с този пост ще опитам да опиша една от любимите ми вселени за игри – тази на Warhammer 40k. Това е един огромен и абсурдно мрачен свят, който споделя елементи на фентъзи и научна фантастика. Някои може би са чували за едноименната стратегическа игра, други за компютърните такива, а също така съществува и доста добра серия от ролеви игри, издавани от Fantasy Flight Games. Ще стигнем и до тях. Да почнем оттам: какъв е светът на Warhammer 40k.
Казано накратко: галактиката през далечното бъдеще. Действието се развива през 40тото хилядолетие, в което човечеството (или по-точно Човешката Империя) е огромна сила, подчинила по-голямата част от галактиката. Въпреки огромната си сила – и всъщност в голяма степен заради нея – Империята е един безмилостен, брутален и тесногръд режим, който прави всичко, за да запази своето господство и стабилност.
В този свят сред човечеството доминира господства култът към Императора – антична и обожествена личност, която в далечното минало успяла да спаси Земята от пост-апокалиптичното варварство, последвало Тъмните Векове на Технологиите. В далечното минало на трийсетото хилядолетие Императорът покорил Земята и в съюз с технологичната теокрация на Механокулта от Марс създал непобедими армии, които обединили оцелелите по-ранни колонии, подчинявайки ги с дипломация, а където не помагала – с огън и меч. Е, огънят идвал от орбитални бомбардировки, а мечът бил кръстосан с моторен трион с адамантитни зъбци, но принципа е същия. Тази армия обединила остатъците от разните човешки цивилизации и ги опазила от заплахата на извънземните цивилизации (наричани за накратко „зеноси”), които тя изтласкала и където могла – избила с цел да предпази човечеството от техните набези. Чрез нея също така била контролирана потенциалната опасност на психически „способните” индивиди (накратко „псайкъри”), чиято дарба им давала възможност да черпят енергия от нематериалния свят – измерение на безкрайна енергия и опасност, в което бродели силите, които хората от древни времена наричали „демони.” За да може човечеството да пътува през Иматериума – паралелното измерение на нематериалния свят – и така да надделее над ограниченията на пространството, Императорът създал огромен психически маяк. С негова помощ – особен тип толерирани мутанти, наричани навигатори, заради способността си да възприемат Иматериума, без да загубват разсъдъка си и така да водят кораби през него – да могат да се ориентират в Иматериума навсякъде в галактиката.
Уви, това е далечното минало. Императорът бил предаден от най-близкия си служител, собствения си син. Империята едва оцеляла последвалата война, в която демонични, неописуеми сили извън пределите на реалния свят подкрепили отцепниците. През десетте хиляди години, минали оттогава Империята в е бавен, но сякаш непреодолим застой и под постоянно напрежение, което често избива в бунтове и кръвопролитни войни – безчет малки пукнатини в огромния колос. Безброй милиарди хора тънат в мизерия и безнадеждност, за да осигурят съществуването на армии и организации, които поддържят империята жива. Самият император е жив труп, поддържан от огромни машини, които вече никой не може да разбира – и от жертвата на безброй псайкъри, вливащи душите си във фарът в Иматериума, който императорът поддържа. Прогресът е отдавна отхвърлен като опасен и неразумен – сладки думи, зад които често се крие анархия и заплаха. Всичко, което империята възприема като заплаха, се потушава безмилостно – най-често с огън и меч (някои неща не се променят) и много, много кръв. Дори и верните на императора често биват подлагани на свирепа експлоатация и мъки в името на добруването на империята и обществата им предлагат красоти, които успешно съперничат на всичко в досегашната история. Милитаризирани общества, чиято единствена цел е да бълват безчувствени, фанатични войници? Феодална тирания, в която и най-малката част от живота на крепостните е контролирана и експлоатирана, а благородниците тънат в разкош? Теокрация, в която интересите на раздута, смазваща в строгостта си религиозна машина са единственото, което има значение за легионите от фанатици, които с огън и меч прочистват всеки инакомислещ? За империята през 41вото хилядолетие това е ежедневие – и то предпочитано пред алтернативите.
Най-страшното е, че имперските плановици и командири може би са прави. Страховити опасности дебнат отвъд границите на империята – и често из дълбините й. Безчетните орди на Тираниди опустошават цели системи, извличайки всичко полезно от тях за създаването на все по-нови и ужасни създания в с нови и нови битки. Некроните, антични и почти неубиваеми метални войни, служещи на или борещи се срещу своите създатели, се пробуждат и приготвят да довършат завоеванията, които са планирали преди милиони години. Елдарите, древна и изчезваща раса, са готови на всякакви разрушения, за да оцелеят – и все още разполагат с технологии и псайкърски сили извън най-дивите мечни и кошмари на човечеството. А някъде между материалния и нематериалния свят техните „братовчеди” живеят в един кошмарен свят, в който страданието на другите дава живот и сила. Там, те планират нови и нови ужаси, които да предложат на всички „млади” раси, за да могат те самите да оцелеят още един ден, още една година, още едно хилядолетие. Безбройните зеленокожи пълчища на орките – войнствена и груба раса, разпространяваща се с невероятни темпове и сякаш създадена, за да се бие и оцелява – опустошават и плячкосват във всеки край на галактиката, само чакайки някой по-амбициозен “шеф” да ги привлече за нова битка, в която да се чуе гръмкия им вик УООООО!!! Безкрай са редиците на различните зеноси и отцепнически фракции, които се опитват да откъснат месо от болнавото тяло на империята или просто чакат своя час, но може би най-страшни от всички са служителите на Хаоса, обрекли се на демоничните сили и богове на Иматериума. От десет хиляди години те са бич за Империята и нейната вяра и водят тотална, непрекъсната война за живота, разума и душата на всеки. Всичко, което човечеството прави, едвам стига, за да оцелее… засега.
Имперската гвардия се състои от войници, набирани между цялата галактика – от елитни командоси през пълчища от зле въоръжени клетници от наказателните легиони до варварски мародери, за които брадвата е също толкова важна, като лазерната пушка – всички те убиват и умират за империята. На тяхна страна са и свръхвойниците, извесчни като космическите пехотинци (също и като спейс марини или просто маринки – не са ги измислили Близърд) – воини, превърнати чрез страховити биологични и психологически процедури в огромни, невероятно силни, издръжливи и бързи бойци, пригодени да са най-опасните войници в галактиката. Техни съюзници са легионите от кибернетизирани войни и бойни машини на Механокулта, фанатизираните и почти свръхестествени бойни сестри на имперския култ и много други, Всеки ден из галактиката умират милиони или дори милиарди, но човечеството оцелява. Засега.
Това е най-мрачният период на човешката история. Империята е режим, който няма равен по своята безмилостност. Безчет герои умират – безименни, невъзпяти, забравени – и дори тяхната саможертва рано или късно ще се окаже безсмислена. Милиардите са статистическа грешка. Светове са просто разменни монети в игра – вероятно загубена предварително. Човечеството е обречено – рано или късно то ще рухне, съпроводено от смехът на безмилостните, жадни за души богове. Това е сцената, на която излиза Негово Величество Играчът.
И нека завесата се вдигне.
Писаници на един чукча 