Тайните на Рода Траск: Завръщане в пределите
Следващите няколко седмици минаха в приготовления за новото пътуване на „Дръзко начинание“ и привършването на работите ни в Порт Уондър. Капитан Траск се включи активно в приготовленията едва в последния момент – беше уредил едно съглашение с представители на имперския култ, в което той направи представително дарение и бе възхвален пред доста от местния клир и други влиятелни личности. Междувременно, тази репутация и жест му осигури присъединяването на около две дузини младши мисионери и – което може би беше една от главните му цели – половин взвод от един от бойните сестрински ордени, в които служеха най-способните бойци на еклесиархията. Макар че вероятно изпратените сестри не бяха нито най-способните, нито най-ценените от своя орден, по осанка, слава и фанатизъм те отстъпваха само на генномодифицираните щурмоваци на Адептус Астартес. В допълнение на това Натаниел реши, че е необходимо да се погрижи допълнително за личната си безопасност и предприе няколко мерки. Една от тях беше да се подложи на операция за имплантиране на система за контролиране на семпли уреди – включително оръжия – с нервни импулси. Новата му униформа освен че беше доста по-помпозна имаше няколко допълнителни тайни – една от които беше миниатюризирън ХЕЛ-пистолет в еполета. Междувременно, останалата част на командния състав на кораба използва същите връзки, за да успее да осигури и инсталира специализиран медицински отсек на кораба. Един от първите му пациенти беше асистенът на отец Скорн, който с радост замени нечестивите си очи (страдащи от необичайна, но не особено покварена мутация) за кибернетичен имплант, който освен че премахна покварената плът можеше да пуска (сравнително) тихи имперски химни в ушите му.
След възстановяването си, Натаниъл Траск настоя лично да привърши допълнителното споразумение с главния магос на станцията . Въпреки услугата, която местните структури на Адептус Механикус ни дължаха за получаването на античната и рядка технология, намерена на кораба и сравнително прочистена от Йоханес, капитанът не успя да издества помощта на машинния култ за осигуряване на оръдия за кораба. Изглежда контролът над действията им в последно време беше станал много по-строг от обикновено – което показваше колко сериозен е проблемът, в който те бяха изпаднали. Настояванията и опитите на капитана обаче в крайна сметка доведоха до резултат, макар и не какъвто той беше очаквал – предложена ни беше система за отремонтиране и извличане на корабни компоненти, с която „Дръзко начинание“ би могъл да демонтира системи от други кораби (или отломките им) и да ги пренася, а оттам всеки прилично екипиран космически док можеше да се погрижи за монтирането и активирането им на кораба. Естествено, това щеше да изисква известна доза пари, влияние и ноу-хау, но не и в количества, които биха представлявали проблем за една търговска династия като тази, която Натаниел оглавяваше. За жалост, инсталирането на системата щеше да отнеме още известно време, но потенциалът й беше огромен… а като „бонус“ ни беше предоставена информация за находка в древно бойно поле, които бихме могли да използваме – почти унищожена имперска фрегата, която обаче експлораторна експедиция беше засекла в астероиден пояс близо до бойната зона. Според данни, пратени от експедицията, оръдията и някои други компоненти на фрегатата бяха запазени и вероятно можеха да бъдат извлечени.
“Наказанието на нечестивите” според магуса още дрейфуваше някъде там
През останалото време имаше някои неочаквани развития. Един от чартърираните търговци, понастоящем намиращ се в станцията, внезапно изчезна. Имаше безброй слухове, но някои принципно особено добре осведомени хора изказаха предположение, че е мъртъв и смъртта му е била уредена от някой, който беше против неговите недотам легални дейности. Тази информация и новото ни влияние ни помогнаха бързо и сравнително деликатно да уредим преминаването на част от опитния персонал на кораба на наша служба, както и на превозването на пратка за Футфол, която трябваше да бъде поверена на него. Вторият странен инцидент, за който разбрахме, се случи обаче доста по-близко до нас. При рутинна обиколка един от стражевите на нашия кораб бе забелязал как човек от екипажа използва комуникационна конзола,за която няма достъп и вероятно комуникира с някой извън кораба и – напълно по правилата за доста имперски организации – директно беше открил огън, убивайки вероятния шпионин и повреждайки конзолата (за голямо неудосволствие на послушниците на Омнисията). Конзолата беше поправена и съобщението частично възстановено – и така разбрахме, че мъртвият човек беше предавал информация не на кой да е, а на скорошната позната на Арх-милитанта – инквизитор Оксана Ларина. След кратък спор ,за да се избегне възможна ескалация, капитанът реши лично да помоли за среща с височайшата дама, за да могат да изяснят позициите си и да не се стига до ексцесии. Желанието му беше удовлетворено и заобиколен с няколко от съдружниците си той на следващия ден бе приет в луксозен, но практично обзаведен кабинет, използвана за временен офис на представителката на светите ордени.
След внимателно и същевременно не особено прикрито обявяване и сравняване на титли, привилегии и достойнства, ситуацията беше временно стабилизирана. Бяхме привлекли вниманието на инквизиторката донякъде с необичайно бързия си възход, но най-вече с началните си постъпки за изземване на част от правомощията на друга търговска династия според документите, намерени от капитана в сейфа на кораба още в Процесията. Изглежда другата династия имаше известни връзки и понякога правеше услуги на някои имперски институции. Това правеше интереса на инквизиторката към случая доста по-пряк. Капитан Траск опита да я убеди, че макар за него да става дума за законни правомощия на династията му, ще направи всичко възможно да уреди проблема дипломатично. Естествено, това не можеше да стане ако другия род предприемеше враждебни действия. Накрая се стигна до временно решение да не предприемаме открити действия против другия род и при първа възможност да се срещнем с техни представители, за да опитаме да уредим проблема мирно.
Междувременно свитите на двете имперски величия използваха възможността да общуват една с друга. Двамата техножреци Скарамус и Йоханес комуникираха на бинарен код със своя събрат от свитата на инквизиторката. Полулегално се споразумяха за контролиран обмен на данни – доклад (почти пълен) за процесията и случващото се там за информация от сонди, пуснати дълбоко в сектора и проучващи както реалния свят, така и състоянието на иматериума. Стария техножрец им препоръча, почти между другото, да поговорят с експерт ако мислят да се върнат в Процесията, особено ако възнамеряват да правят експедиции в елдарския кораб или в покварената от уорпа Корнукопия. Джейкс се разговори с ветеран-щурмовак, работещ за инквизиторката ту като бодигард, ту като водач на щурмови отряд, но разговорът се завъртя главно около оръжия. Рота внимателно се беше погрижила да пропусне срещата – изглежда се притесняваше от среща с инквизитор доста повече от другите, може би просто заради недобрата репутация, която хората от Футфол уж имали сред инквизицията.
И все пак, някои от нас имаха притеснения доколко добра идея е да се напуска Порт Уондър без никакви допълнителни оръдия за нашия кораб и Натаниъл и Рота пробваха още една възможност – да използват неофициални канали и връзките с нелегални или просто съмнителни доставчици, които не обявяваха стоката си по стандартните процедури. Тук най-накрая Императорът им се усмихна и чрез няколко посредници те успяха да намерят и закупят две макробатарейни системи за тежък кораб, незнайно къде намерени и как довлечени до малка станция близо до Порт Уондър. Това, че успяха както да намерят тези оръдия, така и да осигурят дискретното и безопасно инсталиране беше цяло чудо – или поне добро знамение за новото пътешествие.
Докато траеше този процес, Скарамус и част от машинния култ решиха да се възползват от новата придобивка на кораба и да проведат обстойно медицинско тестване на екипажа, най-вече на по-съмнителните компоненти от него.Повечето резултати бяха в рамките на нормалното, макар и сред част от наказателните батальони от Сеферис Секундус да имаше доста голям процент на дребни мутации – което вероятно беше причината притежателите им да бъдат вкарани в тези батальони. Доста от бойците от Сеферис Секундус бяха хронично недохранени и щеше да е необходима доста грижа да бъдат приведени в нужния вид, за да могат да бъдат ползвани като щурмова корабна пехота, каквато Траск искаше. Сред част от бившите гвардейци и някои от новодошлите имаше широка гама от други проблеми, от заседнали в тялото куршуми или шрапнели до венерически болести (информация, от която сенешалът живо се заинтересува и се погрижи последните да бъдат ограничени в контактите с … друга част от екипажа). Докато това обаче бяха нормални и очаквани проблеми, последното откритие на Скарамус доведе до светкавично уведомяване на капитана и дискретна и пълна карантина на кораба. Три от наскоро наетите моряци показваха признаци на специфични наранявания и генетични повреди, които Скарамус със своите недотам официални познания по зенология разпозна като следи от една от най-страховитите заплахи за корабен екипаж – бяха заразени от „крадците на гени“, зеноска раса, която нападаше и имплантираше гените си в други видове, като имплантираните черти се разпространяваха през поколенията и водеха както до нови зеноски форми, така и до уродливи псайкъри, мутанти и други чудовища и погавряния на свещената човешка раса. Тримата бяха обречени, но какво щеше да стане с останалите на кораба?
Реакцията на тези събития, която Скарамус препоръча на капитана беше рационална, но драстична. Първо необходимо беше да се извършат допълнителни тестове на всеки, имал близост с някой от тримата и на всяка жена в детеродна възраст на борда, която би могла да има контакт с тях. Второ, което можеше и да е по-неприятно – Скарамус препоръча да се уведоми инквизиторката, за да може да се вземат допълнителни мерки. Макар че това щеше да ги забави допълнително, рискът за кораба и за целия Порт Уондър беше сериозен… можеха само да се надяват добрите отношения, които капитанът имаше с представителката на светите ордени да им позволи да отлетят сравнително скоро, макар че това не беше никак сигурно. Уви, алтернативата можеше да има още по-лоши последици.
Налагаше се закона – или каквото минаваше за него – да се намеси както той си знае
Тримата заразени бяха тайно предадени на инквизиторката, а скоро след това няколко дузини бронирани и специално екипирани хора със закрити лица се качиха на борда и започнаха много по-щателна проверка. Паралелно с това се извършиха ред чистки в самия Порт Уондър, особено сред тези ,които бяха имали някакъв контакт с кораба на изчезналия капитан или неговия екипаж. Благодарения на благоволението на инквизитора, доста връзки и солидна доза чист късмет „Дръзко начинание“ успя да отпътува сравнително скоро след това и се насочи към древното бойно поле и астероидното поле, което уж съдържаше останки от имперска фрегата и необходимите неща за пълното въоръжаване на кръстосвача.
Пътуването до системата мина безинцидентно и скоро след навлизане в реалното пространство ауспексите показаха доста следи от древната битка. Предвид дрейфуването на отломките в последните няколко стотин години и опоскването им от стотици други кораби беше цяло чудо, че имаше останали непокътнати кораби тук, но информацията на АдМех си каза думата – на приблизителните координати имаше група астероиди, а между тях ауспекса разпозната познат силует. Малко по-късно обаче допълнителните проучвания показаха странни и тревожни неща – както около самия кораб, така и от един от близките астероиди имаше енергийни излъчвания, които определено не съвпадаха с липсата на такива, която можеше да се очаква от мъртва от столетия фрегата. С приближаването стана ясна и причината – близко до фрегатата се намираше кораб, чиято груба и еретична структура показваше, че е на противните зеноси – орките. Един от астероидите също имаше следи от техни „преобразувания“ – включително прости, но големи двигатели и грубо монтирани оръдия. Проклетите зеноси не само мърсеха галактиката със съществуването си, но искаха да плячкосат и корабни компоненти, правени за имперския флот от жреците на машинния култ, и това не можеше да бъде позволено.
Схватката беше кратка и праволинейна – „Дръзко начинание“ беше както по-голям, така и по-тежко въоръжен от оркския рейдър, а модифицирания астероид не беше оборудван дотолкова, че да е серозен фактор в космическата битка. Няколко от снарядите на макробатареите на противника засегнаха бронята на кръстосвача, но без особен успех. Изстреляните торпеда бяха по-сериозна опасност, но благодарение на закрилата на Императора, успешната намеса на оръдейните екипажи и тежката броня само едно от абордажните торпеда успя да достигне до кораб и то не успя да пробие дебелия слой адамантит по външната му обвивка.
Крайната равносметка беше изцяло положителна – жертви от наша страна почти нямаше (няколко инцидентни случая поради още зеления екипаж, но повечето от тях бяха просто тежко ранени и в краен случай годни за сервиторизация), а когато оръдията на кръстосвача замлъкнаха и астероида, и рейдъра бяха пълни със зелени трупове. Няколко експедиции успяха да извлекат част от плячката, която рейдъра беше придобил, а системата за демонтаж ни позволи да откачим двете макробатареи на фрегатата (стандартните имперски оръдия клас „Марс“) и един доста странен компонент в издълбания астероид, който зеленокожата напаст беше пригодила за летателен съд – голяма зала с формата на полусфера, където Рота и Скарамус разпознаха доста необичайна колекция от предмети, изглежда ползвани от дивите псайкъри, които направляваха оркските кораби в уорпа. Повечето бяха типичните оркски фетиши, но някои от тях изглеждаха доста по-различно и вероятно бяха елдарски руни. Вероятно рейдърът беше успял да намери колекцията от руни някъде и лудите им псайкъри бяха решили да я използват. Неофициално немалко капитани знаеха за уж гадателските свойства на тези руни и въпреки че използването им беше де юре фрапантно погазване на имперските закони, навигаторските каюти на корабите на няколко дузини свободни търговци имаха такива колекции, които според слуховете навигаторите им използваха, за да чертаят по-сигурни и бързи курсове през иматериума. Колекцията беше почти безценна , но засега здравият разум надделя и тя не беше предоставена на навигатора на „Дръзко начинание“ а вместо това здраво обезопасена и държана под ключ в съкровищницата на кораба.
Вдъхновен от победата и от успешното начинание, господарят на „Дръзко начинание“ даде заповед да се поеме курс към Футфол.
Тайните на Рода Траск: Have Ship, Will Swagger
Траск и неговите сътрудници бяха новата сензация в Порт Уондър – появилия се отникъде свободен търговец, откъснал крайцер от Процесията на Прокълнатите и завърнал се победоносно с него. Това им донесе мигновена слава, статут и внимание, положително и вероятно отрицателно, но и с последното трябваше да се свиква.
Първо, естествено, трябваше да се направи инвентаризация на придобитото и да се довършат задълженията на групата към съответните партньори. “Дръзко Начинание” се нуждаеше от основен ремонт и прочистване, така че така или иначе съдружниците щяха да поостанат в Порт Уондър известно време. Първата им среща беше с представители на рода Маласпина, които получиха информация за корабите, загубени в процесията и състоянието им. Предвид сегашната ситуация навигаторския род предпочете да не предприема допълнителни мерки, а товара в намерения кораб така или иначе принадлежеше на Еклесиархията, не на тях. Предвид опасностите, свързани с изследването на Процесията, и частичния успех (включително намирането на ценни семейни реликви), сенешалът успя да издейства солидна сума.
Едновременно с това, двамата експлоратори представиха своя доклад за случилото се пред магуса начело на станцията на Адептус Механикус в базата. Искането им да останат понастоящем с кораба, особено предвид статута му като на чудодейно придобита реликва на Омнисията, беше удовлетворено, но когато опитаха да осигурят приоритетни доставки за кораба нещата се оказаха по-сложни. Наскоро един търговец беше задържан за противоимперски деяния малко след като беше закупил доста редки компоненти от машинния култ, и сега АдМеха беше гледам изкъсо. Намирането на оръжия щеше да се окаже доста трудно… това, с което можеха да им помогнат, беше система за възстановяване и събиране на материал от повредени кораби и информация къде можеше да намерят такива. Беше едно от известните бойни полета в коронуските предели, където преди около столетие няколко флоти се бяха сблъскали до почти пълно унищожение. Повечето останки бяха отдавна опоскани… но според АдМехските проучвания някои кораби бяха успели да се отдалечат известно разстояние от главния фокус на сраженията и почти сигурно бяха непокътнати. Със системата, която можеха да осигурят за временно (но де факто безсрочно) ползване “Дръзко начинание” би могъл да демонтира части от други кораби и да ги складира в запазени свободни пространства или да ги влачи външно, докато стигне до док. Техножреците получиха информация и за тайнствения си противник, с който се сблъскаха на фабрикаторния кораб – Хаим Делмелауи, отбелязан в архивите на Механокулта като техноеретик преди над 1000 години. Факта, че все още беше активен, беше тревожен. Междувременно, “Дръзко начинание” можеше да бъде използван за разузнаване на покварената “Корнукопия” и на борда щяха да бъдат доставени няколко сонди. Естествено, това щеше да бъде добавено в договора и при изпълнение заплатено.
В резултиралата ситуация изменение на споразумението ни ще повиши неговата ефикасност. Ще бъдат активирани нови протоколи със съответните условни клаузи.
Все пак, в доковете и работилниците на Порт Уондър имаше неща, които щяха да помогнат за привеждането на “Дръзко Начинание” в по-солиден вид. С връзките си в Механокулта съдружниците успяха да се сдобият с и инсталират няколко компоненти, които щяха да подсилят кораба – отсек за сервиторизация, в който тежко (или направо неспасяемо) ранените членове на екипажа можеха да бъдат пригодени за сервитори, и арборетум – система от хидропонни ферми, която освен че щеше да осигури по-бавно използване на зарежданите провизии щеше да подпомогне здравето и издръжливостта на болести на екипажа при дълги плавания. Сродниците на Натаниел пък отново задействаха контактите си, за да помогнат с набирането на екипаж – сега, когато техният роднина беше начело на древен боен кораб, това беше доста по-лесно.През това време Джейкс започна един проект, който отдавна планираше – създаването на собствена (така де, оглавявана от него – парите идваха от другаде) фирма за охрана и сигурност, която можеше да се ползва както за допълнителни приходи, така и за да набира и обучава бойци, които династията да може да ползва. След като хората му се заеха да поразчистят няколко дребни и средни проблеми, за които управата на станцията даваше награда, той и Рота решиха да играят насериозно и сключиха договор с Адептус Арбитес да щурмуват един вероятно пиратски кораб, временно отседнал в един от по-затънтените докове в период, в който арбитраторите нямаха възможност да ползват нужната жива сила. Имаше подозрения за хаоски култове на борда, което правеше задачата доста деликатна. Опитните и вече тежко въоръжени хора на Джейкс бързо пометоха съпротивата и макар да нямаше знаци за хаоско влияние, в някои от трюмовете имаше контрабандни стоки като наркотици и определени оръжия, които бяха напълно достатъчни да решат съдбата на пленените контрабандисти.
Малко по-късно съдружниците решиха, че пазарната стойност на религиозните реликви от кораба на Маласпина не можеше да е по-голяма от услугите и връзките, които предоставянето им на Еклесиархията би им осигурило, и повлияни повече от прагматизъм, отколкото религиозен устрем, се свързаха с представители на имперския култ. Както качеството и значението на реликвите, така и античността им бяха много впечатляващи за светите отци, но след като Рота разбра, че те нямат възможност да предложат кой знае какво, предложи временно реликвите да са отворени за поклонение, докато в Порт Уондър се изгради нужния за тях дом (a междувременно някои по-практични хора от клира намерят нещо, което да е подходяща благодарност за заслугите на династията). Рота и Траск имаха и друга идея – измежду поклонниците се очакваше да има немалко опични “моряци”, и доста от тях можеха да бъдат привлечени за персонал на кораба. За около месеца и нещо, през който “Дръзко начинание” откара в дока, екипажът и се сдоби с няколкостотин такива “постоянни” поклонници. Пилигримите се точеха под зоркия поглед на отец Аролдус, който според някои по-проницателни офицери изглеждаше представителите на Еклесиархията сред тях с малко презрение. Когато беше попитан за това от капитана, той с леко неудоволствие сподели, че много от клира с радост искат да се докоснат до такава реликва, но малцина смеят да направят нещо, за да я извадят от бездната. Стария мисионер добави, че имал познат, който би могъл да предложи не по-малки почести, а бил доста по-достоен за пазител на такава реликва от местните празнословци.Капитанът, както обикновено, каза, че ще го има предвид.
И докато леко негативното отношение на стария проповедник към някои по-уседнали елементи от имперския култ не беше особена изненада за никого, съобщението на Арх-милитант Джейкс, че с него се е свързала “някаква инквизиторка” доведе до доста повече притеснения. Изглежда новите му опити да пробие в бизнеса с охрана и лов на глави, както и подвизите му на кораба, не бяха убегнали на една представителка на светите ордени на име Оксана Ларина, която му съобщи, че се интересува от неговите – многостранни – способности.
Очевидно, уважаемата дама имаше вкус към скъпите и смъртоносни неща
Ако не друго, то поне слуховете, че из порт Уондър има инквизитор, можеха лесно да подпомогнат набирането на екипаж за кораб, който скоро щеше да излети от базата. Агентите на Рота успяха както дискретно да подхвърлят тези слухове, така и да потвърдят както името й, така й нейната принадлежност към Ордо Зенос – орденът на инквизицията, който се занимаваше с заплахи, идващи от извънземни раси и изобщо външни заплахи за империята.
Тайните на Рода Траск: Карта на първата експедиция
Тъй като предишния пост се оказа доста дълъг, тук ще добавя карта с първата експедиция на групата. Червените стрелки показват пътя им на борда на чартисткия кораб “Благодатта на Кимерис”, а сините – завръщането им на борда на “Дръзко Начинание.”
Също така, ето илюстрация 0и описание на кораба, с който групата се сдоби:
Кръстосвач клас “Амбиция”
Размери: Дължина 4.9 км., ширина 2 км при крилата
Маса: Прибл. 25 мил. тона
Екипаж: прибл. 89 000 (оптимален), около 20 000 (сегашен)
Ускорение: 3 гравитации (максимално ускорение, което двигателя може да поддържа)
Оръдейни системи: 1 на кърмата, по 2 на левия и десния борд
Имперската флота е безспорно най-големия поръчител на нови бойни кораби в империята и ресурсите на цели подсектори захранват нейната бойна машина, осигурявайки материали, провизии, индустриална база и работна сила за огромните корабостроителници, произвеждащи всичко от линейни кораби до миноносци и рейдъри. Свободните търговци най-често придобиват кораби, които флотата сваля от употреба, възстановяват повредените или с много връзки и услуги си уреждат придобиването на вече ползван кораб.Макар понякога частни лица или династии да поръчват нови кораби, при кръстосвачи или по-големи съдове това е изключително рядко.
Кръстосвачите клас “Амбиция” са най-голямото от тези изключения, правени изцяло по поръчка на редките фантастично богати индивиди или групи, които понякога се появяват въпреки феодалната йерархия на империята. За разлика от повечето свои събратя в този клас, тези кораби минават под контрола на своя нов капитан не като консервирани антики от древното минало или като излязли от флотския резерв, а като блестящо нови съдове, излезли по поръчка, всеки детайл определен от техния нов господар.
Все пак, такива кораби са доста редки – корабостроителниците, които имат плановете за тях (като например Кормисошките Докове в сектор Каликсис) произвеждат нов приблизително веднъж на няколко десетилетия. Сравнително нов за империята тип, едва на няколко хиляди години, всеки такъв кръстосвач разполага с огнева мощ, равносилна на тази на кръстосвачите тип “Луна” или “Тиранин”, ползвани от имперския флот (макар по поне официални сведения да няма данни за сблъсъци между такива кораби, които биха определили кой е по-добър в истински бой). Корабите тип “Амбиция” са ефикасни и добре балансирани кораби, впечатляващо повратливи за тонажа си и оборудвани с всяка луксозна прищявка, която поръчителят им е поискал. Макар те да нямат много от допълнителните системи за сигурност на един типичен военен кръстосвач (което кара доста книжни плъхове да ги определят като по-слабо устойчиви в боя), редкостта, лукса и имиджа на тези кораби ги правят любими съдове на много свободни търговци.
Тайните на рода Траск: Плодовете на успеха и завръщането към Порт Уондър
След като очевидните заплахи бяха премахнати, висшият състав на „Дръзко Начинание“ беше привикан за да се изготви план за превземането и изследването на фабрикаторния кораб, който се носеше в космоса недалеч (в астрономически мащаби) от тях. Скарамус и Джейкс, начело съответно на малкото скитарийно поделение, което им беше отдадено за целта от АдМех и на отряд казано честно главорези под наше командване щяха да ръководят двата предни отряда, а няколко от по-нисшите офицери от династията на Траск щяха да ги последват с подкрепление. Целта беше да се навлезе от няколко точки и да се преодолее евентуалната съпротива преди тя да се организира.
Скачването на совалките с фабрикаторния кораб мина добре. Шлюзовете се отвориха без нужда от въвеждане на свещени кодове, изглежда че еретиците някак си ги бяха деактивирали, но това се оказа полезно и за изследователите след тях. Няколко десетки сервитора се опитаха да попречат на навлизането на войниците, но те бяха просто работни модели, без въоръжение. Техножреците опитаха да ги подчинят, но изглежда машинните духове на имплантите им бяха осакатени или покварени и се даде позволение да бъдат застреляни. Броят им обаче беше малък и те не представляваха никаква пречка за нахлуващите сили – дори не можаха да ги забавят особено.
С помощна на мобилен ауспекс Скарамус изследва за възможни комуникации в кораба. Засече сигнал от това, което вероятно беше либрариума и въпреки немалкото кибернетизация усети тръпка на ентусиазъм – възможността да се изследва либрариум на фабрикаторен кораб беше рядък дар от изчислителната мрежа на Омнисията. От друга страна, сигналът не му се стори автоматичен, тоест може би там имаше враг – и трябваше да се действа бързо, преди еретикът да повреди или открадне безценни артефакти. За малкото време не беше възможно сигналът да се декриптира напълно, но честотата и типа комуникация подсказваха вероятността да се организира защита.
При все ценностите в либрариума първата задача при превземането на кораба беше да се установи контрол над неговия мостик – там бяха контролните конзоли на повечето системи, необходими за функционирането му (доколкото това още беше възможно). Джейкс поведе отрядите на династията натам. На пътя им имаше сервитори – изглежда този кораб беше разчитал главно на тях за екипаж –но те се занимаваха най-вече с изнасяне на различни материали. Докато напредваха към мостика, войниците забелязаха следи от древна битка, която вероятно беше довела кораба до състоянието на едва движещата отломка, запокитена в Процесията. Скарамус използва аугментациите си за да вземе по-подробен визуален материал, който да изследва, но разнообразните му (и не съвсем позволени) познания го караха да мисли, че някои от следите бяха от елдарски оръжия. Имаше следи и от жертви, но всичко органично отдавна беше станало на прах и само метал и синтетика бяха останали. По сигнал на сенешала той прибра с леко нежелание няколко парчета „броня“ които заедно едва биха покрили нечия ръка, рамо и таз.
Гледката, която ги чакаше на мостика, можеше да свие всичко, останало от сърцето на един техножрец. Много конзоли бяха осквернени или повредени а част от безценната (или поне изключително скъпа) оставаща екипировка беше открадната. Залата беше почти опустошена и в сумрака от тавана висяха оголени кабели. Много от повредите обаче бяха направени едва наскоро и изглежда в отговор на тяхното идване. Скарамус бързо се зае с получаване на достъп до системите, за да провери какво е моментното състояние на кораба, и бързо видя следи, че някой се опитваше да претовари плазмените турбини на кораба и след това да доведе до тяхната експлозия, използвайки главно сервиторите. Скарамус се докопа до командни права и поведе информационна война с този някой, опитвайки се да изземе правата на сервиторите и да спре претоварването. Крайният ефект от схватката им беше, че нито един не успя да постигне напълно целите си и повечето сервитори се движеха хаотично и без контрол, но поне засега кораба беше спасен от катастрофална експлозия. И все пак, победата беше главно за новодошлите – след като забавиха плановете на противника си те имаха времето да щурмуват либрариума. Ауспексите на борда на „Дръзко начинание“ бяха изготвили вероятен план на другия кораб и под звуците на няколко стотин чифта гвардейски ботуши, дрънчащи по металния коридор, щурмовите отряди се затичаха към целта. Пред тях имаше само няколко барикади, пазени от сервитори, които бяха преодоляни за нула време – изглежда противникът им беше разчитал главно на бързина и не се беше приготвял за физически сблъсък. Когато разбиха вратата на либрариума обаче, ги очакваха само трупове и следи, че малка част на материалите тук липсваше – истинският им враг се беше измъкнал.
Докато войниците подсигуряваха мястото и проверяваха за оцелели, а техножреците благоговейно правеха начална инвентаризация на либрариума (Скарамус беше останал на мостика, за да продължи електронната си битка с водача на техноеретиците), до тях достигна притеснен сигнал на кораба. Астропатите бяха усетили мощен енергиен разрив от уорпа, идващ откъм плазмената турбина на фабрикаторния кораб. Вторични сигнали или следи от разрив, отворил се от уорпа, нямаше и Джейкс бързо поведе войниците и няколко от техножреците за да установи какво беше станало там и при нужда да вземат мерки за да не се допусне експлозия. Намериха обаче само следи от енергиен разряд и някакъв странен механизъм. Цялата зала беше прогорена от силни електрически дъги, но засега опасност изглежда нямаше – както и следа от противника, който очакваха да намерят тук. Докладваха това на „Дръзко Начинание“ и оттам астропатът-трансцедент им отговори, че вероятно някой бе използвал енергията , генерирана от турбините, за да отвори (някак) временен портал към уорпа и това би позволило на техноеретиците на борда да им избягат. За това обач е беше нужна огромна енергия, а повредите, които този разрив беше предизвикал, вероятно не позволяваха това да се направи отново оттук.
Техножреците с отряда нямаха възможност да поправят повредите, затова започнаха церемонии за временна поддръжка и успокояване на реактора, а Скарамус и част от тях започнаха по-подробно изследване на либрариума. Изглежда кораба беше изпратен на снабдителна (но предвид номенклатурата на АдМех това можеше да е и търговска) мисия през някакъв портал в Уорпа. Това се стори доста интересно на Скарамус – той знаеше за такива феномени, стабилни „канали“ които позволяваха много по-бързо от нормалното придвижване между две точки, но такъв не му беше известен в близките няколко сектора. Част от мисията беше също да изпълнява спомагателни функции за съединение от имперския флот, състоящо се от три кръстосвача и три ескортни фрегати. Това показваше сериозни военни действия, за които Скарамус – не по-малко любопитен от който и да е друг експлоратор и с достатъчно висок ранк, за да е информиран за течащите бойни действия в близките сектори – не беше подозирал. Действията очевидно трябваше да станат извън Коронуските простори и, изглежда, корабите се прехвърляха от Сегментум Обскурус в Ултима Сегментум* – тоест, на огромно разстояние оттук и в друга част на галактиката. Освен този кораб със спомагателна цел беше пратен и един масов транспорт – тип огромни транспортни кораби, които се извисяваха дори над линейните кораби на флота и се ползваха за придвижване на огромни количества стока и персонал. Двата транспортни кораба обаче някакси се бяха отделили от групата и бяха нападнати от елдарски кораби. Тове не им беше позволило да направят „скока“ до Ултима Сегментум и бяха стигнали дотук. Вероятно – предвид щетите вътре в кораба – зеносите бяха довършили фабрикаторния кораб, но от масовия транспорт нямаше и следа. Фабрикаторният кораб беше носел оръжия и амуниции за имперската гвардия, но складовете му изглеждаха почти празни. Истински ценните неща бяха в либрариума – и макар никой на борда на „Дръзко начинание“ да можеше да отнесе огромните когитаторни банки (което вероятно нямаше да се приеме добре от магоса от АдМех, който им беше дал задача само да идентифицират кораба), Скарамус, Йоханес и другите техножреци, както и сенешала, се разтършуваха там и използваха пълния капацитет на паметните си импланти, за да запишат колкото се може повече ценна информация от тази пред тях. Ремембрансърските импланти, които Скарамус имаше, се оказаха изключително ценни. За малкото време и сравнително ограничения си капацитет групата придоби схематики за тежкия танк Land Raider Proteus**, специализирани амуниции, ползвани от легендарната Смъртна Стража*** и специфичен клас бойни сервитори, доста популярен сред някои по-богати свободни търговци за щурмови операции или за саботажи по противникуви кораби. Естествено, за направата на всяко от тях щяха да са нужни материали и инсталации, с които те не разполагаха – за производството на тежки танкове би била нужно нивото на индустрия, с която само колония на Адептус Механикус разполагаше – но самите планове бяха на стойност, която не се измерваше с пари.
Друго, което „Дръзко Начинание“ спечели от кораба, бяха няколко хиляди сервитора, които техножреците набързо прегледаха и приеха за годни за употреба. Естествено, на кораба имаше още много, но някои от тях бяха в жалко състояние, а други бяха сметнати за рискови предвид близкия си досег с техноеретици. За краткото време, с което експлораторите разполагаха, не можеха да направят пълни проверки и просто взеха тези, за които бяха сигурни. Фабрикаторният кораб ползваше особени генератори, с които можеше да черпи енергия и плазма или материали чрез близка орбита до звезда или газов гигант, но това беше екипировка, която „Дръзко Начинание“ не можеше да използва поради съвсем различната си конструкция. В трюмовете на фабрикатора още имаше големи количества редовно армейско пехотно въоръжение, но за един свободен търговец то не представляваше особен интерес. След кратък дебат техножреците на кораба изпълниха комплексен ритуал, който да попречи на техноеретиците да забегнат с кораба ако се върнат преди тях. Ритуалът целеше да деактивира плазмената турбина на фабрикаторния кораб и да я заключи до въвеждането на специфичен код. Предвид малкото време, което имаха и нежеланието да вандализират такава ценна реликва на Омнисията това беше прието като най-доброто решение. След приключването на ритуала „Дръзко Начинание“ се раздели с кораба, който беше докарал екипажа му дотук и пое курс към външните предели на системата. През това време новодокараните сервитори бяха използвани за поправката на защитните надписи, подсилващи Геларното поле на кораба (което донякъде успокои неприязънта към тях на човешкия екипаж, който иначе трябваше да се заеме с тази не особено приятна работа).
Уви, първото пътуване на „Дръзко Начинание“ през уорпа не мина без инциденти. Въпреки честите молитви и церемонии против зли духове няколко от командния състав – а вероятно и немалко от екипажа – на няколко пъти чуваха тихи гласове на края на слуха си, които шушнеха нещо, сякаш обещавайки и предлагайки странни тайни. По-сериозния проблем се случи накрая на пътуването, когато корабът одраска ненадейно изникнал „риф“ в иматериума, но благодарение на сигнал от навигатора в посления момент и бърза реакция на кормчията щетите бяха по-скоро козметични. Пътуването обаче се точеше с месеци и доста от екипажа започнаха да се колебаят доколко сигурен е кораба, но засега проповедите на отец Скорн повдигаха духовете на повечето, а уверените команди на капитана пречеха да се разпространи смут. Единствено скорошно пристигане във Футфол обаче щеше да успокои напрежението.
По време на пътуването се случи и още нещо, за което повечето от екипажа не разбраха. Скоро след излизането от Процесията ауспексите на кораба засякаха нещо, чиито размери и форма приличаха на огромния транспортен кораб, за който логовете на фабрикаторния кораб споменаваха. Той изглежда се носеше из иматериума, където вероятно – според логовете – беше прекарал над 200 години. Но дали това наистина беше така или това беше само някаква илюзия – или капан, породен от уорпа? Всеки нормален капитан не би се доверил на каквото и да е извън кораба, докато плаваше през уорпа, и въпреки лекото си нежелание капитан Траск прецени, че нито беше сигурно да се опитват да установят контакт, нито разполагаха с нужния ресурс.
След странно дълго пътуване – според корабните дневници еквивалент на над два месеца – и с доста намалели провизии „Дръзко Начинание“ излезе от уорпа близко до системата, в която беше колонията Футфол. Тази новина най-накрая поуспокои екипажа и след около седмица корабът стигна до базата. Установиха, че в реалността пътуването им е отнело не повече от две седмици. Новината за пристигането им се разчу бързо и скоро придоби елементи подобаващи по-скоро на легенда – но малцина свободни търговци биха опитали да откъснат кораб от Процесията на Прокълнатите, а това беше постигнато от останка на древен род без дори свой кораб. Въпреки ограничените си (засега) финанси, връзки и страховития начин, по който бе почти унищожен, рода Траск изведнъж възвърна доста от предишното влияние.
Една от първите групи, която посрещна Траск и свитата му беше делегация от рода Маласпина, която побърза да ги поздрави за успеха и да се поинтересува как беше минала мисията им. Те се зарадваха на дори ограничения успех и предложиха да отнесат останките от намерения кораб до Порт Уондър, но по съвет на сенешала капитан Траск учтиво отклони предложението им. Вярваше, че най-малкото ще изглежда добре да предостави материалите лично на старшите наместници на рода им, а може би би могъл да си издейства и бонус предвид обстоятелствата.
През това време корабът влезе за начални поправки (доколкото можеше това да се направи тук), сенешалът се погрижи за набиране на допълнителен екипаж и провизии, а експлораторите се свързаха отново с представителите на Адептус Механикус в колонията. Техзорхистът и неговите подчинени бяха консултирани относно намереното в Процесията и благоволиха да дойдат да пречистят кораба и взетите сервитори. Техзорсистът лично огледа намерения странен подиум и потвърди мнението на Йоханес, че от клетка за псайкъри той беше превърнат в усилвател и прие като успешно извършеното от техножреца за неговото поправяне. Зенаритът се заинтересува сериозно от информацията, която корабът беше получил от изследванията на Процесията, и даде няколко съвета на Скарамус как да прочистят кораба по-добре от възможни вредители. През това време сенешалът и арх-милитант Джейкс набираха хора и като бивши ловци на глави проявиха интерес към обявените награди за ренегати и пирати. За лек интерес видяха една от тях за дезертиралите няколко хиляди гвардееца, които в момента се намираха на техния кораб… и които за огромна тяхна радост засега не бяха пратени в отпуск в пристана. Вероятно щеше да е добре нещата да останат така, ако искаха и завбъдеще наградата да остане за неизвестен извършител , а не за техните глави. Част от наемниците на Джейкс се заеха с по-дребните мисии, но това беше главно за тяхната (и на Джейкс) слава – сумите, дадени за дребни престъпници не означаваха нищо за общия бюджет на един свободен търговец, какъвто Натаниел Траск вече беше и де факто.
Докато „Дръзко Начинание“ беше в дока за поправки, Скарамус реализира обмисляния известно време свой проект за възстановяване на арборетума – системата от хидропонни ферми и градини на борда. Далечният предтеча на Натаниел Траск ги беше ползвал частично като лични градини и място за отдих, но за техножреца това беше сравнително неефективно и вместо това той я преустрои в система от биосфери, в които засади поредица от местни и често ползвани на кораба видове. Както не без гордост каза на капитана, това я правеше поне 20% по-ефективна, а някои от видовете можеха да имат допълнителни функции ако някога се сдобиеха с лаборатория. Е, добави той, като видя погледа на капитана, това не беше чак толкова спешно… Междувременно капитан Траск се зае със свой проект относно информацията за друга династия, която намериха при превземането на „Дръзко начинание“ и част от чиито правомощия той, рота и няколко родови адепта мислеха да копират за неговия собствен род. Освен възможните законови пречки, които вероятно можеха да бъдат заобиколени, това обаче щеше да е дръзко предизвикателство към другия род – макар че можеше да мине доста време, преди неговите представители да разберат.
За това обаче и за да могат да приключат договорите си както с Адептус Механикус, така и с рода Маласпина, Траск и свитата му трябваше да стигнат до Футфол. След няколко седмици в дока, Дръзко Начинание беше отново в годно за плаване състояние, зареден с провизии и с няколко хиляди екипаж допълнително. Този път, плаването им мина без инциденти и около седмица след като влязоха в уорпа излязоха близко до Порт Уондър.
Порт Уондър – бастионът на Империята на входа на Коронуските предели. От там Траск започна първия си поход и, по волята на Императора, там той го завърши успешно
Тайните на рода траск: Първи полет и бойно кръщение
След като кораба беше напълно завзет –или поне доколкото можеше „напълно“ да се прочисти за около денонощие нещо, стояло с векове в Процесионала – и можеше да се движи на собствена тяга, капитан Траск и свитата му разпределиха отговорностите и съответно позициите си. Самия Натаниел запази позицията си на капитан и така глава и господар на кораба, но естествено нямаше нито времето, нито възможностите да взима всички решения сам и разпредели повечето от работата между приближените си. Като старши (и единствен достоен за името) арх-милитант Джейкс заемаше поста оръжеен майстор и контрола върху въоръжения екипаж и оръдейните екипи. Йоханес ставаше старши машинопророк и поемаше отговорността за тежката техника (и съответно контрола върху екипите, работещи по нея), най-вече плазмените турбини и двигателите. Скарамус ставаше омнисийски епископ, духовен наставник на послушнигите на механокулта и старши медик. Рота естествено зае позицията на старши сенешал и съответно имаше почти пълен контрол над търговските и шпионски операции… при условието да изисква одобрение за големите такива. Отец Скорн пое позицията на водач на имперския култ и главен изповедник, а навигаторът и старшия астропат имаха отделни екипи, отговарящи право на капитана.
Преди отправянето към други точни в Процесионала , екипът на Траск се погрижи за разкачване и складиране на странното устройство-подиум, на което беше застанало създанието от уорпа. Естествено, нечестивата технология беше бързо и внимателно разкачена и изнесена от мостика. Началните проучвания на Йоханес показваха, че вероятно първоначално това е било уред за силово поле или може би дори стазисен генератор, но беше сериозно променено. Скарамус каталогизира информацията от някогашния арборетум, който в момента беше по-скоро покварено от уорпа бунище, и с няколко бинарни ругатни (звучащи като сбит до милисекунда сигналн а аналогов модем) даде команда да се да унищожат останките, за да може помещението да бъде ползвано за нова инсталация. Джейкс и хората му започнаха нова вълна от патрули, за да изследват и подсигурят всички части на кораба, а Рота се зае с нелеката задача да инвентаризира и оцени всичко, което можеше да има някаква сериозна стойност.
Най-голямата награда се оказа в сейфа на предишния капитан, където имаше части от документ, показващ връзки на Траск с друга търговска династия. След кратък преглед очите на Натаниел пробляснаха и той изрази наглед налудничавата идея, че в този случай е възможно да се анексират части от тяхната харта и така техни правомощия. Естествено, за целта се искаше брилянтно познание на имперското право и администрация, немалко късмет и беше доста вероятно наследниците на другата династия да поведат война ако разберяха (и ако естествено още бяха живи) – но това би направило рода Траск един от най-влиятелните и с широки правомощия търговски династии в сектора.Както капитанът се изрази, можеше поне да се види какво може да се направи.
През това време аугурния екип се зае с първата поредица от изследвания на близките и недотам близките кораби, която целеше както групата да има по-добра представа какво има в близкия космос, така и да се направи тест на самата аугурна инсталация. Неясните и със следи на обсебване от уорпа очертания на Корнукопията я правеха неподходяща за изследване, а точно в момента никой не искаше да рискува с изследване на елдарския кораб, дори и да имаше какво да търсят там. С помощта на навигатора екипът се зае да търси първо двата други кораба, от които рода Маласпина имаше интерес. От първия – „Мрежа на познанието 6“ бяха намерени и идентифицирани само отломки – изглежда странните и хаотични сили, бушуващи в процесионала и понякога потапящи части от него в Иматериума бяха довели до разтрошаването на кораба. Остатъците бяха обаче изключително ценни – след поредица от совалкови полети,които изследваха отломките се установи, че беше античен кораб изпълнявал задачи на еклесиархията още от времето на Ангевинските походи. Намерени и извадени бяха няколко стазисни сандъка с архаични оръжия и екипировка, редки материали и сплави, дневници и безценна реликва – около 50 метра висока статуя на св. Алисия Доминика, една от най-почитаните светици от тъмните векове на кръвопролития, раздирали империята , която някога беше украсявала кърмата на кораба.
По това време, едва дни след пристигането в процесионала, се разрази и първият голям скандал сред висшето командване на кораба. Капитан Траск разбра, че Йоханес е игнорирал заповедта техноеретическия подиум, на който беше създанието-фокус на демоничните нашественици на кораба, да не бъде докосван до второ нареждане. Вместо това експлораторът беше разпоредил донасянето на кораба в своята временна лаборатория и беше намерен да работи по него. След кратка и бурна словесна канонада, в която се споменаваха немалко флотски и армейски директиви по въпроса (капитанът на кораба беше възпитаник на Скола Прогенум, училищната система на деца на висши имперски функционери или благородници и се предполагаше да станеа армейски командир, преди почти пълния крах на династията му да го изхвърли няколко десетки места напред в протокола за наследяване на титлата), експлораторът беше пратен да поправя ритуалните защитни заклинания, инкрустирани по повърхността на кораба само с космически скафандър и подръчна екипировка (някой биго оприличил на чистене на коридор с четка за зъби, с тази разлика, че площта на кораба бе сравнима тази на междуградски път) в рамките на идната седмица. Експлораторът прие това наказание наглед напълно невъзмутимо, като единствената нотка раздразнение в отговора се долови, когато трябваше да бъде изключен мехадендритът му. Предвид все още разяреният тон на капитана обаче Йоханес предпочете да не възразява.
Докато това ставаше, останалата част от екипажа беше заета в довършване на първоначалното почистване на кораба (за пълното щяха вероятно да са нужни месеци) и прибиране на останките на кораба на Маласпина. Прибирането на огромната статуя се оказа доста трудно за все още новия екипаж, но ядрото от опитни моряци, които роднините на капитан Траск привлякоха в началото на начинанието, доказаха уменията си и с доста викане, работа и малко молитва реликвата беше прибрана непокътната. Макар по-малкия кораб на Маласпина да беше отдавна унищожен, оцеляването на статуята беше шумно провъзгласено за чудо и добра поличба за начинанията ни от старшия мисионер отец Скорн.
След като приключи със събирането на останките от този кораб, „Дръзко начинание“ пое обиколен курс в близките части на процесионала, за да намери останалите си цели – втория кораб на Маласпина и фабрикаторния кораб на Адептус Механикус . След кратък период на пасивно следене аугурнните установки на кръстосвача минаха на активен режим и скоро техножреците, извършващи гадателските си церемонии по тях, докладваха няколко интересни неща. Те смятаха, че са намерили фабрикаторния кораб на няколко дни бърз курс от тук, като някои от показанията на античните дата-матрици показваха, че е възможно някои от системите на фабрикаторния кораб да са активни. Също така в близосто до него изглежда имаше и друг кораб, изглежда по-малък търговец или преработена фрегата. Същевременно Йоханес се свърза с капитана и го уведоми, че малка част от защитните надписи изглежда бяха повредени нарочно – невъзможно беше да се установи кога и от кого, но със сигурност това беше тревожна новина. По този случай към провинилия се експлоратор трябваше да се присъединят няколко стотици моряци и сервитори, за огромно неудоволствие на първите.
През следващите няколко дни „Дръзко начинание“ се приближи до фабрикаторния кораб, докато накрая излезе (относително) близо до активния кораб и подаде радиосъобщение, обявявайки името си и запитвайки другия кораб за идентификация и намерения. Отговорът им беше необичаен – на архаичен и почти неразбираем протокол другия кораб, отблизко идентифициран като модифициран търговец, вероятно от клас „Локи“, се представи като експлораторска експедиция с цел поправка и преоборудване на фабрикаторния кораб и евентуалното му привеждане в повторна употреба. Това накара капитан Траск и Скарамус да се спогледат – излизаше, че търговеца е на аналогична мисия, зададана от същата организация, пратила и тях самите. Адептус Механикус не страдаше от липса на бюрократични проблеми, но култа към ефикасността на техножреците и строгата им (макар и доста подробна) йерархия правеха такива случаи доста необичайни.
Експоратор Скарамус пое комуникация, минавайки директно на техно-лингуа, и поиска пояснение и класификация на мисията и нейния възложител, представяйки своите протоколи и времева синхронизация. Насрещната страна прати своите – повечето имена не му говореха нищо, а някои титли и обръщения бяха излезли от употреба преди повече от хилядолетие. От друга страна, пътуванията през иматериума бяха пътувания през света на хаоса, и неговите прищявки бяха безкрай – известни бяха случаи кораби да излязат от уорпа векове след като трябваше да пристигнат или дори десетилетия преди да бъдат пратени. По волята на омнисията Скарамус беше имплантиран с артефактен паметен модул, който му даваше почти перфектна памет – и така засече едно от имената като виждано преди няколко години в таен архив на Ад.Мех. То принадлежеше на техно-еретик от близкия сектор Каликсис, екзекутиран тайно в края на 40-то хилядолетие. Проформена радиопроверка на корабния часовник на кораба, пратил протокола, показваше близка до тяхната дата. Липсата на актуален протокол би могла да се обясни по друг начин, но присъствието на това име водеше до неприятния извод, че отсреща му имаше кораб, подчинен или съюзен на еретици от Механокулта – и че те бяха пристигнали тук преди тях.
Същевременно сенешалът и част от адептите на механокулта, следящи комуникациите, докладваха че сигналите на фабрикаторния кораб се усилват и че има радиокомуникация между него и транспортния кораб. За щастие на капитан Траск обаче под негово командване имаше няколко специалиста по етерна комуникация и сенешал, вряла и кипяла в информационните войни и те успяха бързо да разбият частично криптирането на сигнала. Точните данни бяха неразбираеми, но можеше да се достигне до извода, че докато комуникираха със Скарамус те се приготвяха за бягство. Това, естествено, не можеше да бъде позволено.
„Дръзко начинание“ имаше на разположение само кърмовата си батарея и минимален екипаж, но все пак тя беше кръстосвач, правен за един от легендарните търговски родове в Коронуските предели, а кърмовите й оръдия бяха лансове, предназначени с няколко запла да унищожат малък кораб или да осакатят някой с нейните размери. Единствения проблем беше, че сравнително ниската им скорострелност ги правеше неудобни за справяне с кораби с космически щитове, които можеха да възстновяват защитите си сравнително бързо. Затова най-често лансовете биваха поддържани от макрооръдейни батареи, които да изтощят щитовете (дори и да не нанесат сериозни повредни на врага), преди по-мощните лансове да нанесат решителния удар.Такива батареи те обаче нямаха… но за късмет, търговския кораб, който бяха наели да ги пренесе дотук, беше сравнително наблизо. Паралелно с преговорите между „Дръзко начинание“ и търговеца започнаха и други такива, в които сенешалът на кръстосвача се пазареше за евентуалната помощ при вероятната схватка.
Спорно е дали начало на схватката дадоха пуснатите от търговеца совалки или първия залп на лансовете на кръстосвача, но боя беше неравен, а влизането на другия търговси кораб на страната на „Дръзко начинание“ съвсем предреши изхода. Следения от кръстосвача радиотрафик показа, че противника им пускаше щурмови совалки с „избрани“ и „ужаси“ – имена, които по-опитните сред командния състав разпознаха като типични наименования на слуги на хаоса измежду предателските легиони на космическите щурмоваци и демонични създания, служещи на Цинч. Първия залп на лансовата батарея не даде голям ефект, но Джейкс беше роден да борави с оръжие и още при втория и третия залп показа, че може да се справи с лансова батарея така, както и с един обикновен болтър. Втория залп попадна в транспортния отсек на противника и се погрижи след първата щурмова совалка да няма други, а третия залп беше насочен в двигателите на малкия търговец. Изглежда тъмните богове на техноеретиците ги бяха изоставили, защото тежките лансови лазери намериха един от горивните отсеци на плазмения двигател и унищожиха защитата му. След по-малко от една минута от доскоро солидния търговски кораб останаха само отломки, не по-големи от совалката, наскоро излетяла от него. Тя самата попадна под по-малокалибрен, но в замяна на това по-масов огън и скоро избухна в огромно огнено кълбо. Според някои от по-чувствителните сензори малки, почти човешки силуети бяха забелязани край отломките, но след още няколко залпа на оръдията и те изчезнаха.
След като се подсигуриха, че от отломките на търговския кораб няма никакви значи на живот, аугурните инсталации на кръстосвача насочиха пълного внимание на своите машинни духове към фабрикаторния кораб. Фокусираното следене даде плод – уредите показаха, че една совалка се опитваше тайно да се отдели от кораба през един от многото отсеци, уж оставени отворени поради повреда, но дори и те не можаха да избегнат гнева на императора. Последвалите аугурни проучвания показваха,че на кораба вероятно няма никакви активни важни системи и ако има нещо „живо“ то това са деактивирани сервитори.
Макар мисията на Траск да беше само да се потвърди присъствието на кораба, изследването му не беше забранено, а предвид присъствието на техноеретици експлораторите на борда дори настояваха кораба да бъде проверен и ако е необходимо прочистен.
Решението на капитана беше след като аугурите не показваха моментална опасност да потвърдят местоположението на втория кораб на Маласпина, за чието намиране бяха наети, и едва тогава да рискуват с проучването на фабрикаторния кораб. „Дръзко начинание“ работеше с минимален екипаж и предвид слуховете за този регион нямаше да е никак добра идея да пътува дни или седмици из системата след евентуални загуби. Тук обаче търсенията им удариха на камък – нямаше дори отломки от втория кораб, издирван от навигаторската династия, като единствената следа беше особено отслабената връзка с уорпа в региона, където трябваше да търсят. След кратко съвещание с корабния навигатор и неговия антураж като представители на династията беше потвърдено, че вероятно корабът беше в уорпа – броят на кораби и отломки в системата беше предизвикал теория, че тя по някакъв начин беше естествен „бряг“ ,на който теченията в иматериума изхвърляха загубени в него неща, и навигаторът предположи, че понякога същите тези течения ги повличаха обратно навътре,временно или не. Тъй като никой не можеше да обори тази теория, а тя междувременно показваше, че те са направили всичко възможно да изпълнят дълга си към Маласпина, капитанът и останалите офицери се съгласиха. Оставаше им само едно – да навлязат в дебрите на фабрикаторния кораб и да разбулят тайните му.
Тайните на рода Траск: на борда на почти празния кораб
След епичната битка за завземане на мостика на „Дръзко начинание“ единствените следи от боя бяха повредените или изгорени компоненти – холо-табла, конферентни връзки, информационни конзоли и станции. Странните нашественици от уорпа нямаха физическо тяло, а създанието на подиума изгоря до прах… странно фин и падащ измежду пръстите. Тази липса на противник беше леко странна за бойците на Натаниел, вече официално заел позицията си като свободен търговец и водач на династията – но от друга страна победата им беше очевидна и безспорна. Единствените тела на мостика бяха отдавна стари и частично мумифицирани в доскоро безжизнената атмосфера (или поради други процеси, известни само на техножреците). Подът,особено около малкия подиум, беше осеян със странни и (по думите на отец Скорн) еретични руни и старият мисионер не чакаше подканяне да се заеме с прочистването им. Йоханес се зае с изучаване на самия подиум, който на първо време определи като вероятно построен поне частично с изкуството на Тъмния Механикум, еретичната техно-секта, отделила се от Адептус Механикус в далечното минало. Останалите техно-жреци се заеха с поправяне и активиране на техниката на мостика, събуждайки отдавна заспалите машинни духове и привличайки ги в служба на новия представител на династията.
Като цяло, мостикът беше завладян без големи повреди и малките сили на династията бяха избегнали сериозни загуби – тежко ранените и убитите бяха около 300 души, главно в боевете по фланговете на частите, пазещи проходите към мостика. Началните проучвания на отделенията на кораба от командните конзоли дадоха умерено положителен резултат – най-важните компоненти за функционирането на кораба все още – по волята на Императора или Омнисията – функционираха. Полето на Гелар и уорп двигателите бяха в изправност, животоподдържащите и гравитационно симулиращи системи също. Една от бойните системи – кърмовата лансова батарея – също беше в изправност,а щитовите системи, транспортно/совалковия отсек и доста други системи можеха да бъдат докарани до някакво ниво на използваемост и ремонтирани в която и да е пристанищна база . Имаше и лоши новини – корабния арборетум, луксозните каюти и трофейната стая бяха меко казано неизползваеми (и за препоръчване прочистени със големи количества прометий), а страничните батареи ставаха само за скрап.
Проверките на кораба преди отделянето му от Процесията започнаха с най-бликите до мостика компоненти. Капитанската каюта не даваше обяснения за какво беше станало тук – корабния дневник не показваше особени инциденти, но свършваше малко след влизането на кораба в уорпа. Капитан Траск освен това се сети, че освен повече от солиден боен кораб, „Дръзко начинание“ беше правен за търговска династия и със сигурност беше потеглил със солиден на стойност товар. Уви, отрядът, изпратен да установи какво се беше случило с тази стока нямаше много добри новини. Една немалка част от отсека беше определена за това, довършващ тераформирането и подготвянето на планета за колония в далечното минало – и повечето от този товар бяха семена, химикали и специфични медикаменти които в момента бяха неизползваеми. Имаше обаче и дълготрайни стоки, екипировка и инвентар, който все още беше използваем. Името на колонията – ако такава все още съществуваше – беше Дъха на Лусиан.Това беше името на система в подсектора, известен като звездите на Уинтърскейл – но дали колонията още съществуваше или се нуждаеше от такава техника (и можеше да плати за нея) беше спорно. Част от товара беше военен, вероятно предназначен за колониалния гарнизон – оръжия, брони и съобщения и секретни контейнери, маркирани с печатите на Комисариата.
През това време Сенешал Рота се споразумя с чартирания търговец капитан Воланис за оставащите му задължения, а техножреците на кораба активираха вътрешните наблюдателни системи, за да разберат какво се беше случило. Тези в аугурния отсек показваха следи от нападатели – вероятно астралните призраци, с които войската на династията вече се беше сблъскала, а тези в отдела на астропатите показваха следи от стари битки. Тези от луксозните каюти и трофейната зала не функционираха, които също не изглеждаше добре. Планът, който Траск и арх-милитант Джейкс съставиха, беше на няколко стъпки – първо Джейкс и около 300 от хората му щяха да подсигурят аугурния отсек и товарните помещения.
Повечето от отсеците бяха само празни. Някои само изглеждаха празни.
Операцията мина сравнително успешно, макар че силите на династията се натъкнаха на още от астралните призраци, особено в товарния отсек и в последвалитя престрелки част от ценния товар беше безвъзвратно унищожена. Въпреки ядосаното мърморене на капитана, всички осъзнаваха че това беше необходимо. Сенешал Рота пристигна с една от совалките с подкрепления, когато товарния отсек беше завзет, а малко по-късно от чартисткия кораб дойде и експоратор Скарамус с последната информация от аугурните инсталации на търговския кораб. Изглежда студените петна, които досега показваха общите позиции на призраците, се оттегляха към кърмата – но начина, по който се извършваше това изглеждаше организиран и вероятно беше под нечия заповед. Аугурния отсек беше превзет с незначителни щети и макар част от екипировката да беше повредена, техножреците (след няколко лоши погледа към щурмоваците с по-тежки оръжия) обявиха, че аугурната инсталация може да бъде приведена в действие до няколко часа.
В този момент, камерите и радиовръзките започнаха да показват тревожни съобщения – изглежда каквото командваше астралните призраци и другите изчадия от уорпа на кораба беше решило да не го дава без бой и силите на династията бяха нападнати от няколко места. За Траск и Джейкс целта на схватките беше ясна – противника искаше отново да завземе мостика. Физиономията на Траск беше красноречива – това беше абсолютно недопустимо, ако трябваше и сам да остане да брани родовото наследство!
Естествено, един свободен търговец рядко е сам на собствения си кораб, дори и тепървя да трябва да го допревземе – а в случая с него имаше над десет хиляди души, готови да се бият. Тези в близост до мостика бяха привикани с цел да се укрепят и да установят огневи зони, а другите получиха заповед да се консолидират и да чакат противникови атаки и други указания. Въпреки неясната ситуация опита на Траск и Джейкс в боя си казаха думата и всичко стана бързо и организирано. Няколко вълни от астрални призраци опитаха да стигнат до мостика, но нервите на защитниците удържаха и тяхното добро въоръжение (и молитвите на отец Скорн) бързо си казаха думата, пръскайки нечестивите създания в уорпа. Другите отряди, особено този под командването на Джейкс, също се справиха добре и отбиха нападенията. Малко по малко атаката отслабна и след последния щурм всичко беше обзето от почти нормална тишина. По криптиран канал един от техноадептите сподели на експлораторите че енергиен сигнал от елдарския кораб е изчезнал, но нямаше информацията да знае на какво се дължи това. Може би беше само съвпадение – нямаше информация елдарите да имат каквото и да е взимане-даване със създания от уорпа. Може би беше просто странен енергиен сигнал, породен от рефлектирането на уорпа в призрачната кост, използсвана в елдарския кораб. А може би не беше само това…
С края на битките „Дръзко начинание“ беше почти напълно овладян. Едно от последните места, където свитата на Траск установи контрол, бяха покоите на предишния навигатор. Там намериха следи от древни битки и зеноски кости, които Скарамус скоро установи като скелети на крутове – антропоморфните зеноски наемници, ползвани от някои от по-безскрупулните търговци. Изглежда в хаоса покрай круширането на кораба някои от тях бяха опитали да нападнат и изядат навигатора и гвардията му, но или бяха починали скоро след това, или бяха умрели от глад и жажда в последватала секторна изолация на отсека. Можеха само да се надяват, че новия навигатор не беше гнуслив…
Капитан Траск прие доклада им почти без коментар, освен няколко негативни думи относно практичността на идеята да се наемат зеноси на такъв кораб. Все пак, обобщи той, повечето системи бяха пробуденит от техножреците и вече функционираха. Беше време „Дръзко начинание“ отново да полети .
Около час по-късно ритуалът на техножреците завърши и плазмения двигател на кораба беше активиран. С глух тътен и поредица от тласъци, последния от които събори почти всисчки членове на екипажа,, Дръзко Начинание се напрегна и отскубна от вековния си сблъсък с елдарския кораб, в който кърмата му беше заседнала. Флагманът – и единствен оцелял от флотата на Траск – отново разперваше плазмени криле в космоса
Тайните на рода Траск: да завладееш родовото си наследство
Търговския кораб се приближи до “Безстрашно Начинание”, и неговите аугурни остановки огледаха с очите на Омнисията корабът на династията Траск. Дори след столетия в това прокълнато място той оставаше внушителна гледка – дълъг почти пет километра и широк над километър крайцер от редкия клас “Амбишън” строен по поръчка във доковете на кормисошките промишлени светове. За разлика от повечето други кораби с такива размери, “Амбишън” се правеха по отделна поръчка и в повечето случаи за nесметно богати частни лица или групи – свободни търговци, особено влиятелни инквизитори и други хора, чието състояние и влияние беше съизмеримо с това на цели светове. Направени с внимание, всяка тяхна черта показваше силата и могъществото на притежателите им. Този кораб обаче се намираше в странна позиция, която още повече привличаше вниманието и подчертаваше мощта му – “Начинание” беше забит в още по-голям и видимо елдарски кораб, като кърмата на импереца беше се врязла дълбоко в хълбока на зеноския съд. Колкото и да е странно, предната лансова батарея изглежда беше в добро състояние и като цяло отвън корабът изглеждаше сравнително незасегнат, макар дори началните сканове показваха, че страничните му батареи са неизползваеми. Подробни сканове показаха, че щлюзовете изглежда все още бяха използваеми и корабът не беше изгубил налягане – макар че беше спорно в какво състояние беше средата вътре след столетия бездействие на животоподдържащите системи.
След кратко събеседване Натаниел и приближените му съставиха плана за начално действие – с повечето от елитните си войски и няколко щурмови совалки щяха да нахлуят в близки до двигателното отделение, да включат плазмените турбин и да създадат плацдарм, от който да се достигне до мостика. Не беше ясно дали и по-скоро какво се криеше на кораба – но все пак корабът беше част от пояс от космически развалини, а такива места имаха лоша слава като свърталища на всякаква сган – ренегати, зеноси и по-лоши неща.Натаниел, експлоратор Йоханес и арх-милитантът Джейкс, заедно с около стотина от най-добрите им хора, щяха да са в първата вълна, а сенешал Рота и експлоратор Скарамус щяха да останат на търговския съд и да координират действията до момента, в който всички хора на Траск стъпеха на борда на бъдещия си кораб. Няколко поглеждания изпод вежди и подметнати думи им даваха да разберат, че трябваше да се погрижат да няма предателство.
В началото нещата започнаха сравнително спокойно – шлюзовите отсеци бяха празни, първоначалната карта сякаш отговаряше на плана на кораба и нямаше следи от заплахи. Единственото странно нещо на ауспекса, на който се трудеше Скарамус, бяха студените зони в части на кораба, където температурата сякаш беше близка до тази в открития космос – при все че пробойни в корпуса нямаше и такива локални флуктуации бяха необясними. Сервочерепите на Йоханес започнаха да изследват коридора но първият, който влезе в една такава зона, прекъсна връзка. Бяха пратени няколко сервитора да огледат и при нужда започнат поправки, но всеки, който се докоснеше до вратата или по някакъв друг начин опиташе да действа спрямо стаята изчезваше от картата и губеше връзка, сякаш не беше съществувал.
След кратко съветване с астропатския си хор и техническите си съветници, Натаниел прие, че вероятно тук имаше създания на уорпа и повери прочистването им в ръцете на най-опитния в това човек в групата – мисионера отец Скорн, който бяха взели от Футфол. На вид той беше на преклонна възраст и едва крепящ се на крака дори в почти нулевата гравитация, но пламъка в очите му, когато му съобщиха задачата, не можеше да се сбърка. Когато той беше пратен да провери стаята, далечните камери го показаха сякаш в бой с невидим враг, но малко по-късно температурните аномалии там изчезнаха . Според него, тук имаше някакви демонични създания – астрални духове, рядки но не и непознати форми на “живот” от уорпа, но с вяря и огън те можеше да бъдат победени. Така завзеха още няколко стаи, а за самия двигателен отсек ползваха “жертвен” сервитор с един барел прометиум. Когато щурмуваха залата след експлозията там вече нямаше нищо освен няколко опърлени панела. Това обаче не попречи на Йоханес и няколко електрожреци да се заемат с активирането на двигателите. След няколко часа машинните духове се пробудиха и дадаха живителната си сила на реакторите, а с активирането на реакторите някои от животоподдържащите системи отново се активизираха. За да може благотворното им влияние да е пълно обаче трябваше да получат благословията и съглашенските кодове от мостика – който беше и следващата им цел.
Започна втората фаза на завземането на кораба – екипите не Натаниел постепенно завземаха коридорите към кораба а допълнителни екипи, предвождани от военни, акостираха в последователни шлюзове, за да се присъединят към тях. На сензорите на търговския кораб, наглеждани в момента само от Скарамус, си личеше още нещо – студените зони се движиха към околността на мостика, сякаш организирано. С напредването към него щурмовите части започнаха да попадат на все по-притеснителни неща – полуразбираеми послания, написани по стените с кафеникав оттенък, мумифицирани в доскоро стерилната среда на кораба части от тела и хаотично активиращи и деактивиращи се инфо-панели по стените, чиито послания изчезваха секунда след като някой погледнеше към тях. Самия кораб ставаше по-мрачен и с доближаването към командния отсек лампите не работеха а дори фенерите на скафандрите едва разсейваха тъмнината до мъгляв здрач.
Малко след навлизането си в командния отсек бойните групи попаднаха и на първата си реална съпротива. Един от трите батальона се натъкна на астрален призрак, който от засада почти разсече на две един от ветераните на арх-милитант Джейкс, преди отново да се оттегли в сенките. Отрядът се отклони, за да се справи с него и след трийсетина секунди на стрелба, които малко по малко го отблъскваха, отец Скорн нанесе довършващия удар. Това обаче беше само първия удар – скоро ръчните им скенери усетиха цяла вълна от подобни създания се. Няколко сервитора, носещи варели с прометиум, бяха пуснати напред, а при вида как първия бива разполовен отчето възпламени варелите. След като пламъците на прометиума изгаснаха, на скеренирте на търговския кораб студената зона отстъпи, а неестествената тъмнина в коридорите се разсея.лед няколко ритуала за пренастройване и подсилване на духовете на ауспекса. който ползваше Скарамус обаче разбра и още нещо – според скенерите на кораба имаше нещо живо. Младшите астропати с щурмовите отряди обаче усетиха нещо друго – трептене и напрежение в иматериума, сякаш експлозиите и действията им пробуждаха или дразнеха нещо и трескаво замолиха Траск, Джейкс и другите офицери да се въздържат от ползване на тази тактика завбъдеще.
Големите врати към мостика се отвориха бавно в отговор на кодовете, които Траск въведе, сякаш нещо се опитваше да ги възпре. Пред него се откри смразяваща гледка – мостикът беше като отдавна изоставена крипта, покрита с тела, насред което нисък, светещ пиедестал (очевидно антично устройство) оформяше искряща клетка, в която стоеше нещо, напомнящо на древен труп – ако един труп можеше да стои изправен, да се движи с резки, кратки движения и в погледа му не се четеше нечовешка енергия и омраза. Немалко от войниците пребледняха и се оттеглиха, а други започнаха да стрелят напосоки, понякога към собствените си редици. Дори прочетените с пълен глас молитви на мисионера не възстановиха реда и нормалноста, а само няколко от офицерите – най-вече Траск, който със студена ярост започна да обстрелва нечестивото създание – запазиха присъствие на духа. То отговори с невидими, но почувствани вълни от енергия и емоция, които отново отблъснаха повечето от влезлите войници, а един от астропатите изведнъж се възпламени в неземен огън. Като по сигнал от сенките в обсипаното в пулсираща, нездрава и бледа светлина помещение напред се втурнаха познатите силуети на астралните призраци и само усилията на мисионера и офицерите позволиха някаква организация и отпор. Битката беше кратка и отчаяна, не толкова с пролятата кръв, колкото с психическото усилие, което хората от щурмовия отряд трябваше да приложат, за да издържат. Траск, не приемащ идеята да се предаде толкова близко до заветната цел, се приближи, почти отблъскван от странните енергии около малкия подиум. Бавно и мъчително той се доближи достатъчно, за да достигне изчадието със силовия си меч и след поредица удари, отбити от силовото поле, един премина през него и пращещото от странни енергии острие се плъзна почти без съпротивление в създанието. Силовото поле очевидно се пренапрегна и избухна във вълна от кинетична енергия, която остави бъдещият свободен търговец и няколко души около него в безсъзнание на земята. Траск се пробуди последен и когато отвори очи, за няколко мига в тях имаше само лудост и тъмнина, но с върховно усилие на волята си той успя да се окопити.
След битката това, което остана, беше безжизнен мостик с около две дузини тела по пода – това, което доскоро се бореше против тях на малкия подиум, сега изглеждаше също толкова древно и безжизнено. Част от античната апаратура беше повредена, но Йоханес и подчинените му след кратък оглед потвърдиха, че всичко можеше лесно да бъде поправено и върнато към употреба. Подиумът в средата на мостика беше пострадал далеч по-сериозно, което може би беше за добро – за опитен експлоратор като Йоханес някои от компонентите му очевидно бяха създания на Тъмните Механици, древен техно-еретичен орден, които често използваше силите на хаоса в своите компоненти. Това се потвърждаваше от оформените от неизвестен материал глифи около древното устройство, които мисионерът бързо започна да прочиства с огнепръскачката си. След като мостика беше подсигурен, Траск изпрати няколко патрула към близките компоненти, за да провери тяхното състояние. Арборетумът, луксозните капитански стаи и трофейната зала на далечния му предтеча бяха унищожени или твърде повредени, за да могат да се използват, а малкото, останало в тях беше осквернено със нечисти символи. С мъка в сърцето търговецът даде заповед всичко да бъде прочистено с огън. От друга страна, началните тестове показаха, че доста от главните компоненти бяха в добро състояние и с пробуждането на главната командна система и когитаторни банки на мостика можеха лесно да се активират. Двигателите, щитовете и геларното поле бяха в изправност, животоподдържащите системи бяха напълно активни, а според сигналите главната лансова батарея на носа на кораба беше напълно функционална. Страничните оръдия и допълнителните компоненти не можаха да бъдат активирани и очевидно имаха нужда поне от сериозен ремонт.
Това обаче остана далеч на заден план в паметния момент, когато Траск с горда осанка въведее главните кодове за активиране на командната система. За един дълъг момент не се случи нищо, но тогава целия кораб потръпна а някъде на километри оттях се чу глух тътен, последван от моменталното пробуждане на антични сензори, информационни табла и десетки други устройства на мостика.
“Безстрашно начинание” се беше пробудил и припозна новия си капитан, който с уверена усмивка седна на капитанския трон.
Има моменти, за които си заслужава да се бориш цял живот – и това беше един от тях.
Ден на ролевите игри – Октомври 2014
На 18ти Октомври клуба за бордови игри “Трите Трола” подслони втория за годината ден на ролевите игри. Това събитие даде възможност на незапознатите да се осведомят за това какво са ролевите игри, какво е необходимо за игра и как се играе. Освен чисто теоретичните въпроси всеки желаещ можеше да участва в някоя от създадените ролеви игри или по желание да води собствена. Идеята на това събиране, базиран на световния свободен ден на ролевите игри е да популяризира хобито и да е отворен както към нови ентусиасти, желаещи да се запознаят с феномена ролеви игри, така и към ветерани, които имат възможността да завържат нови приятелства, да изпробват нови системи на игра или просто да се видят и да поцъкат.
Клубът беше избран като място на мероприятието както заради приятната атмосфера, така и заради заинтересоваността на съдържателите, които през юли вече бяха приютили предишното такова събитие.
След известно чакане за хора около два следобед започнаха и самите игри. Този път те бяха две, като и двете бяха подчинени на псевдоисторическа тематика и се състояха в алтернативи на нашия собствен свят. В първата игра Георги Николаев, по прякор “Nightwanderer” водеше фантастично “пълп” приключение, в което няколко ентусиасти, учени и авантюристи разкриваха тайните на уж спокойни тихоокеански острови през 30те години на миналия век и между другото почти предотвратиха зараждането на хитлеристката бойна машина. Във втората моя милост представи началната фаза на легендарните софийски войни във фаст-фуда, където един от ударните екипи на Ninja Burger Poduene трябваше да се справя с улични надпревари, нашествие на паркуристи, засади от конкуренцията и индустриален саботаж, за да може да изпълни мисията си – да достави два от едноименните бъргъри на компанията, картофки със соевия сос на нашите деди (тм), кола зеро и въжена стълба на важни клиенти, закъсали в саботирана станция на кабинковия лифт. Всичко това, естествено, трябваше да стане за до 30 минути, или ги чакаше сепуку (или още по-зле – да не получат бонус)
След няколко часа геройства, хитроумни планове и мятане на по някой зар крайния резултат беше успешен и за двете групи. Пълп приключенците успяха за един следобед да разплетат някои от мистериите на Борободур, да се забъркат с МИ5 и бъдещия Трети Райх, да се спуснат до центъра на земята и да спрат покварен кунг-фу култ. А, междувременно спасиха красивата английска шпионка с окъсани фусти от голямата змия на злодея Шанг (змията не е метафора). Разказите за приключенията им щяха да бъдат присвоени от един американски дилетант на име Хенри Джоунс, но това е друга история…
По друго време и на друго място, тоест в близкото и леко алтернативно бъдеще и в Подуене се пишеха първите глави в славната история на първия източноевропейски филиал на Ninja Burger – най-елитната и легендарна верига за фаст фууд, за който никой не е чувал. Още в една от първите им мисии не се мина без инциденти. Уж нормална доставка до закъсала кабинка в Симеоновския лифт (30 минути или си правим сепуку) се обърка на няколко пъти, след като пътя на нинджа-куриерите беше уж случайно препречен от некадърни шофьори, тълпа фрийрънъри, стадо пренинаващи в покрайнините на Мусагеница овце и други неприятни изненади от предградията . След доставката ги чакаха още проблеми – засада на конкуренти от “Хайдушка хапка” и киборг-викинг, който се опита да щурмува кухнята и да унищожи тайните им състажки за Пържените картофки на нашите деди ™ . Работния ден приключи с военен съвет и формална декларация на война във вид на хайку.
Крайният резултат – около една дузина фенове, нови и стари, няколко приключения и решението, че щом сме повторили събитието, не вреди и да го потретим!
Сага за нефритения регент: тайната под замъка
Претърсването на пода на каверната за каквито и да е ценности или бъдещи заплахи беше извършено бързо и организирано, както подобаваше на вече сравнително опитна група приключенци. Сред боклуците и неща, имащи ценност само за обитателите на замъка, бяха намерени няколко полезни и скъпоструващи предмети, както и монети, бижута и други скъпоценности. Освен статуетката, която Харко присвои (и никой друг не пожела), петимата се натъкнаха на още един доста интересен предмет – полукръгла статуетка от тъмно дърво и сребро, показваща замъка под сребърна луна. Бързо се сетиха за другата подобна фигура, която оставиха в една сякаш правена точно за нея ниша пред метална врата и се сетиха, че вероятно това бяха двете части на някакъв ключ. Сред другите намерени неща се отличиха магически нож-звезда, щит, пръстен и колчан, които бързо разпределиха. Каверната нямаше друг изход – два тунела, които може би далеч в миналото отиваха нанякъде, бяха отдавна срутени и след известна работа петимата прецениха, че не е по силите им да ги разчистят, а не виждаха и смисъл. Вместо това се отправиха към последната част на замъка, която не бяха покорили – металната врата.
До входа й все още ги очакваха двете цепнатини, чиято тайна те вече знаеха. Първият диск, придобит в мелето в двора на замъка вече беше поставен в процепа.Вторият, който скоро откриха,беше точно по мярка за вторият процеп и след неговото поставяне решетката с измъчен грохот се прибра навътре.
В залата, която изглежда някога беше служила за склад и съкровищница в мометна нямаше почти нищо – празна, покрита с прах зала, в чиято задна част две отворени врати водеха към също толкова празни странични помещения. Когато обаче петимата стъпиха в залата повея и стъпките им вдигнаха задушливи вълма дим, а в сумрачната зала им се стори, сякаш прахоляка се събираше в леко подобна на човешката форма. След няколко мига параноята им се оправда, където някъде във върха на прашната форма просветнаха две очи. “Дух” изръмжа … , но “лицето” – облак прах, заел подобна на възрастен тианец форма, впи в него червеникави, подобни на въглени очи и той замлъкна.
В замяна на това Гаврок изрева предизвикателно и нападна сенчестата фигура. Докато полу-орка се метна към своя противник, нещо просветна в главата на Ралигаст. Трите врати, дядото в мрака, писмото, което намериха отдавна в дръжката на късия прав меч на пояса му – всичко съвпадаше. Очевидно това беше пазителя на това място,далечния роднина на повалената им от странна магия спътница Амейко. Спорно беше обаче доколко това същество беше подчинено на законите на физическия свят – като например дали беше уязвимо на оръжията, които той и спътниците му носеха. Предвид няколкото начални атаки, отговорът беше “не.”
Завърза се хаотична, безмилостна схватка. Ударите на Гаврок и Харко бяха свирепи и безпощадни, но сякаш попадаха само във въздуха, дори след като Гаврок получи магически меч от Харко. Ралигаст също имаше ограничен успех и сякаш само магиите на Зефира бяха по-ефикасни, но нападениято на духа сякаш изсмука силите й,като освен отва доведе до избиване на странни морави петна по тялото й и сякаш заглушаваха магията й. Това обаче не ставаше достатъчно бързо – атаките от няколко страни разсеяха привидениетоо,а заредните й с електричество атакиму нанасяха сериозни вреди и накрая облакът от прах и светлини рухна, разсейвайки се на земята.
Споменът за “пророчеството” им даде насока да търсят малко повече от нормалното и скоро приключенците намериха скрита врата, водеща до трето, сякаш недовършено помещение, където 3 обковани със сребро сандъка стояха под отсрещната стена от неработен камък. С недоверия групата се приближи към сандъците и Ралигаст махна на другите да го изчакат да се приближи, а след това се зае да оглежда и обработва ключалките с опитни движения. Изглежда малко неясното му минало в Корвоса беше по-мъгляво, отколкоот бяха очаквали. Двата странични сандъка бяха добре затворени, но с малко време и доста работа се поддадоха на майсторската му обработка, отваряйки се и показвайки ценни и старинни предмети – оръжия, бижута и други ценности, които той разпозна като магически. Средното ковчеже обаче се отвори при първия допир. Предпазливия елф заподозря капан и бързо отскочи, но единственото, което можеше да се види изпод капака на сандъка беше голяма кутия от лакирано дърво, украсена с инструктации и рисунки на източни дракони. Кимна на другите да се приближат и я отвори – вътре имаше печат от тъмен нефрит с формата на стилизиран лъв. Когато се пресегна да го извади, усети как нещо като статично електричество плъзва по пръстите му (другите от групата усетиха същото) и за момент пред погледа им причерня, а след това неописуемо бързо пред очите им имаше поредица от видения.
Първото беше как орда странни, демонични хуманоиди излизат от гора и с яростен от гора и нападащи армия тиански хора. След това двама млади тианци с благородна осанка стояха до кладенец, в който единият – с по-богато украсени дрехи погледна. В този миг другият се разтърси и превърна в триметров брониран великан, съсече спътника си, бутна тялото в кладенеца и нададе победен вик. Третото видение беше как тиански мъж с леко познато лице предостави с отмерен жест украсен меч на висок улфенски търговец, който в замяна му подаде дебела кесия. Четвъртото беше как тяхната позната Амейко се събуди, но не на подложен с черга нар във варисийски керван а в обграден със статуи на дракони нефритен трон, и носеща регалията на императрица.
В следващия момент, още замаяни от шеметно бързата поредица образи те осъзнаха и че странната сила на този предмет им беше предала познанието си, включително и значението на виденията. Армията от демони беше ордата на четирите вятъра, демони-они в далечен Минкай. Убитият младеж беше император Шигуре, а тианецът от следващото видение беше Рокуро Амамацу, наследникът на един от петте богоподобни рода в Минкай, който залагаше родовия си меч, за да финансира бягството на рода си от започналото изтребление и така го беше спасил – за разлика от другите четири, които бяха изкоренени. Кайджуцу беше името, което рода беше приел за да скрие следите си – тоест Амейко Кайджуцу беше наследницата на рода Амамацу и, осъзнаха те не без възбуда, наследница на трона на Минкай.
Предметът, който Ралигаст държеше, беше родовия печат на рода, в който се съдържаше дух, който им предаде нещата, които беше запомнил в дългата си служба на рода Амамацу. Осъзнаваха също така че по силата на печата те също бяха членове на рода и можеха да се ползват от силите на духа. Тези сили биха се засилили, ако освен него те притежаваха и родовия меч и знаеха как да го намерят – името на търговеца изплува в съзнанието им, както и мястото на сделката – Калсгард, столица на земите на линорнските крале. Последно в умовете им изплува предупреждение и съвет веднага да затворят кутията – сред агентите на Петте Бури имаше велики магьосници, които може би още търсеха печата, който Ралигаст държеше. Лакираната кутия беше ценен и рядък предмет, който можеше да скрие всичко в себе си и от най-силната търсеща магия, достъпна на смъртните раси. Веднъж тя беше отворена преди около пет десетилетия, но тогава замъка беше още здрав и непокътнат…
Без да губят и миг петимата бързо затвориха кутията, взеха всичко от сандъците и се запътиха към лагера. Още отдалеч усетиха промяната на атмосферата – цареше радостен глъч и забързана работа, а в средата на всичко се вихреше Амейко. Когато ги видя, тя се спусна към тях и ги запрегръща. Разказа им, че в просъницата, която я беше обзела – изглежда свързана с духа в кутията – тя беше видяла всичко, но не можеше да направи нищо. Беше видяла и виденията, които им бяха представени и… тук думите неочаквано я напуснаха за момент, докато тя се загледа внимателно в очите им. След това устата й се изви в лукава усмивка и тя произнесе думите, които щяха да предизвикат лавината от промени, заляла далечен Минкай.
“Приятели, искате ли да си спасим една империя?”
Уви, това щеше да е история за друг път. Поради организационни причини, ние – играчите и аз – решихме да прекратим поне временно играта
Тайните на рода Траск: Дръзко начинание
От известно време започнах игра в хроника по Rogue Trader – игра в сетинга на Warhammer40k, описваща приключенията на свободните търговци – т.е. горните rogue traders. Те са известна аномалия в анти-утопичния свят на 40к – аристократични родове, притежаващи удостоверение, даващо им право да пътуват из и отвъд човешката империя и да действат като неин представител извън границите им – тоест да правят всичко, което решат с намерените там цивилизации и ресурси, стига някоя друга от силите в Империума да не се възпротиви.Донякъде изследователи, донякъде конкистадори, донякъде търговци, стереотипът за свободните търговци е както въплъщение за човешкия идеал в империята, така и негово отрицания – те са горди, войнствени и легендарно богати, но същевременно ексцентрични, опортюнистични и спазващи само един закон или кодекс – своя собствен. Не е лесно да принудиш на нещо собственика и капитан на огромен космически кораб с десетки хиляди обитатели, стоки за милиони (или милиарди) тронове и оръдия, които могат да изпарят за минути цял метрополис.
Естествено, в началото на това приключние ние всъщност нямахме кораб. Не бяхме съвсем без нищо – имахме наследник на съответния род с нужните за това документи и разрешително, информация къде да намерим подходящия кораб, впечатляващи (макар и жалки за един истински свободен търговец финанси) и няколко доста ценни съмишленици – сенешал, арх-милитант с група наемници и два приятелски настроени експлоратора от Адептус Механикус . От друга страна, кораба се намираше в легендарен пояс космически отломки с името “процесията на прокълнатите”, където беше прекарал последните няколко столетия, а между другото нямахме и екипаж – а за нормалното функциониране на голям имперски кораб са нужни няколко десетки хиляди обучени хора. Ние бяхме просто пет доста влиятелни и богати персони в Порт Уондър, голямата космическа станция на входа на Коронните Простори. Това беше и първата ни задача – с помощта на своите свръзки младият Натаниъл Траск успя да осигури подкрепата на няколко стотин опитни моряци, предвождани от един свой братовчед. Едно рисково посещение при местен навигаторски род му осигури и един от техните членове като корабен навигатор – в замяна на картографиране на част от процесионала, където се намираха два кораба, собественост на рода (това, че един западнал и почти ренегатски род беше загубил няколко кораба без това да му се отрази твърде зле не убегна на някои от конспираторите). Добре направен проект и представяне на интересите ни от екплораторите в АдМех му осигури аудиенция с местния Магос, на която той подписа договор за изследване на отломките и потенциално изтегляне на важни части за Ад. Мех, в отговор на което получи начален екипаж в рамките на няколко хиляди души и известна материална подкрепа. Сенешалът и архи-милитантът се погрижиха за още неколкостотин души сред местните банди, ренегати и след един почти успешен опит за покушение над новодошъл имперски комисар – всички, които не искаха да са на станцията когато неизбежната чистка на имперската гвардия и – апропо, на светите ордени на имперската Инквизиция – щеше да се стовари тук.
От друга страна, един истински свободен търговец не пропускаше шанс да се сдобие с нови връзки, умения и най-вече влияние и Натаниъл с неочакван от обезнаследен член на династия в изгнание финес успя да уреди домакинството на срещата между представители на Комисариата и Инквизицията , която незнайният атентатор се беше стремял да усоети. Естествено, доста от преговорите бяха при изцяло затворени врати – а дори и ние не посмяхме да опитаме да подслушваме – но от немалкото присъстващи помощници, съветници и прочие разбрахме немалко. Изглежда светата инквиция беше получила сигнал, че на една планета в Просторите се бяха активизирали енергийни източници от древните Ювати – покварени от уорпа зеноси, почти избити от походите на свети Друсий в каликсийския сектор преди няколко хилядолетия. На всичко отгоре това се случваше на планета, набелязана като ценен източник на суровини от империята и затова вместо флотилия с достатъчно огнева мощ да раздроби планетите на парчета тям биваха изпратени няколкостотин хиляди имперски гвардейци, които с помощта на ограничена орбитална бомбардировка и немалко артилерия и специализирани части да окупират планетата и да я прочистят от всичко, което не славеше Императора. Предвид шансовете на оцеляване на повечето около 80% от гвардейците бяха пратени там като пушечно месо – дребни мутанти, рецидивисти от наказалните легиони, психопати и заедно с тях дребни офицери, които по някакъв начин се бяха издънили и нямаше да липсват на никого. Всъщност, последната фраза доста добре описваше повечето от войниците, пратени там. Тя обаче описваше и причината, поради която тези хора изведнъж станаха много ценни за Траск – те можеха да бъдат негов бъдещ екипаж.
Естествено, нито имперския комисариат, нито светата инквизиция би се съгласила на такова нещо, затова те не бяха и питани. С малко късмет и доста умение експлораторите си осигуриха достъп до базите данни на огромната имперска бюрокрация и създадоха фиктивни заповеди, разквартироващи няколко имперски полка от Салуса Секундус във фиктивни кораби, които никога нямаше да стигнат до съответната планета. Съответните полкове получиха други заповеди, разквартироващи ги в “Благодатта на Кимерис”, кораба на чартъриран търговец, тръгнал към “Процесията” и когато те дойдоха в порт Уондър, командирите им бяха привикани на бърз инструктаж при Траск, където им беше направено едно извънредно щедро (предвид ситуацията им) предложение – да преминат на негова служба и да получат далеч по-голямо заплащане, почести и най-вече вероятно доста по-дълъг живот, отколкото ги очакваше сред юватските руини. Подопечните им бяха жалка гледка дори за стандартите на наборниците, пратени като пушечно месо в имперската гвардия – повечето бяха недохранени, почти всички – зле обучени ,а дори най-добрите от тях бяха по-подходящи за схватки с хладно оръжие отколкото типа война, който империята практикуваше в 41-вото хилядолетие. С леко незадоволство наемният командир прати няколко от хората си като инструктори, за да ги приведат в поне някаква бойна готовност. Надали и половината от тях щяха да са годни за войници – но един кораб, та дори и военен, имаше нужда от екипаж.
Следващата спирка преди Процесията щеше да е Футфол – забравената от бог-императора и доста от служителите му станция, от която търговци и недотам читави люде се насочваха към вътрешносттана Простора. Връзките на Натаниел отново си казаха думата и му помогнаха да намери група астропати, доскоро сътрудници на наскоро починал (т.е. изчезнат от съответните хора) представител на друг търговски род, които спешно търсеха начин да се измъкнат от станцията. Експлораторите на свой ред координираха пристигането на помощния персонал и квартироването му на кораба, а така също се срещнаха с двама консултанти, пратени от Порт Уондърския магус – техно-екзорсист и зенолог. Първият ги предупреди за голямата вероятност от демонични и други свързани с уорпа заплахи около Процесията и как да се предпазят, а вторият им разясни малко повече за възможните зеноси, които можеше да очакват там. Междувременно хората на сенешала къде подкупиха, къде с дулата на неколкостотин гвардейци убедиха няколко местни банди да се присъединият към войската на кораба, а самия сенешал намери добър защитник на душите на пътниците – ексцентричен и доста болнав мисионер, който не очакваше дългосрочна служба в името на Императора и затова беше готов да поеме немалки рискове в оставащите му години. На кораба той намери меко казано неочакван послушник – фанатичен младеж, прокълнат от съдбата с дребни мутации – който беше приел честия бой и насилственото включване в наказалтените легиони като шанс да изкупи греховете на родителите си и с всички сили проповядваше имперската вяра, както той я разбираше. Това, че в повечето доминиони на еклесиархията и двамата вероятно биха изгорени на клада като еретици не им попречи да се сработят доста добре. Докато всичко това траеше сенешала и експлораторите се погрижиха да намерят и закупят почти всичкото налично на Футфол по-сериозно военно снаряжение – огнепръскачки и гориво за тях, картечници, гранатомети и някой болтър – и да го приведат в нужното състояние, а хората на Арх-милитанта да набият в главите на наборниците основна дисциплина и бойна култура. За жалост втората задача се оказа доста по-трудна.
За разлика от пътуването до Футфол, това до Процесията не мина съвсем без инциденти и точно преди края мисионерът нахлу в каютата на Натаниел, бръщолевейки видение за атака на демони. Предвид мястото, на което отиваха търговеца не го игнорира и тихо и дискретно предупреди хората си да внимават и да подготвят по-надеждните си подчинени. Проблемът не закъсня – няколко часа по-късно всички контакти с двигателния отсек прекъснаха а камерите там показваха само тъмнина. Капитанът на кораба лесно беше убеден да повери сигурността на кораба и грижата за осигуряването му на Траск, а той на свой ред прати няколко взвода от по-добрите хора на Арх-милитанта и поверените на единия експлоратор техножреци да подсигурят отсека. Механо-напевите на експлоратора и молитвите на младия послушник вероятно си казаха думата и въпреки странните му нагони да започне да стреля на всички страни арх-милитанта видя някаква странна сякаш жива сянка. Специалистите сред експлораторите и астропатите я идентифицираха като демон-сянка, странно създание на уорпа, което се крие в тъмнината и напада оттям (или може би две създания, поделящи си тези сили – теорията не беше много ясна а никой не изкаше да я изпитва). Въпреки неяснотата, техномагията на екплораторите успя да включи отново светлините в отсека, а комбинация от магнезиеви снаряди, огнепръскачки и специалните оръция на техножреците изолираха сенките в един малък страничен отсек, където след няколко минути концентриран огън те се впиха в земята и изчезнаха по потвърждение на астропата на кораба, ако не завинаги то поне достатъчно дълго. Беше открита и причината местните техножреци и лаико-механици да бяха прекратили сигнала – в момента всички от тях лежаха на пода на машинното в различна (но сериозна) степен на разчлененост. Вместо тях, подчинените на Скарамус – един от експлораторите, съмишленици на Натаниел – техножреци проведоха профилактика и рестартираха двигателите, подсигурявайки ги против потенциалната поквара на Хаоса.
През това време Натаниел наблюдаваше с набитото око на бивш военен безучастието на номиналния капитан на кораба и вътрешно беснееше от негодувание – или може би завист. По криптиран канал той се свърза с екплораторите и по-надеждния си персонал за да проучи шансовете за саботаж и в случай на нужда превземане на кораба, но те останаха доста малки. Накрая той се отказа от този – доста рисков – план и вместо това проведе кратки и напрегнати преговори с капитана, в който използва успеха на хората си и това, че те едва ли не спасиха кораба за го убеди да участва с част от екипажа си в работата по изваждане на кораба вместо просто да ги остави там.
Когато най-накрая стигнаха до Процесията ги посрещна враждебна и все пак внушителна гледка – необитаема система с зловещо блещукаща звезда, която дори с просто око изглеждаше неблагоприятна и несигурна – а за вещерските сетива на един псикарий пулсираше с нечестиват енергия на уорпа. Зад няколкото необитаеми планети се простираше почти непрекъснат пръстен от отломки и кораби във вариращо състояние – от почти раздбробени руини до изцяло запазени съдове от имперски, зеноски и още по-скверен тип. Скоро екипът локализира целта си – не особено стар и доста запазен крайцер, правен по поръчка от далечен предтеча на Натаниел и загубен в Процесията, преди дори да бъде напълно завършен. В момента той беше почти забит в необичайна, почти органична руина която с помощна на базата данни на кораба Скарамус определи като останки от по-голям елдарски съд. По сензорите на кораба групата намери и главната цел, за която ги прати и Адептус Механикус – транспортния кораб “Корнукопията на Марс”, натоварен с терафорнична техника, но той изглеждаше далеч по-неприветливо. Кораба беше почти напълно запазен – ако игнорираме огромните пипала, които излизаха от него и сигналите на ауспекса, които показваха наличието на странни, живи и летящи из вакуума създания около него. Когато се консултираха с астропата и неговата свита конспираторите ги намериха събрани с болезнени изражения около един от тях, който се гърчеше на пода в транс . Сред думите му чуха фразата “огньовете на Тсиинч” и това им беше повече от достатъчно да разберат както се случваше с кораба – и защо откровено не мислеха да правят каквото и да е повече с него.
Писаници на един чукча 