Тайните на рода Траск: Плодовете на успеха и завръщането към Порт Уондър

След като очевидните заплахи бяха премахнати, висшият състав на „Дръзко Начинание“ беше привикан за да се изготви план за превземането и изследването на фабрикаторния кораб, който се носеше в космоса недалеч (в астрономически мащаби) от тях. Скарамус и Джейкс, начело съответно на малкото скитарийно поделение, което им беше отдадено за целта от АдМех и на отряд казано честно главорези под наше командване щяха да ръководят двата предни отряда, а няколко от по-нисшите офицери от династията на Траск щяха да ги последват с подкрепление. Целта беше да се навлезе от няколко точки и да се преодолее евентуалната съпротива преди тя да се организира.

Скачването на совалките с фабрикаторния кораб мина добре. Шлюзовете се отвориха без нужда от въвеждане на свещени кодове, изглежда че еретиците някак си ги бяха деактивирали, но това се оказа полезно и за изследователите след тях. Няколко десетки сервитора се опитаха да попречат на навлизането на войниците, но те бяха просто работни модели, без въоръжение. Техножреците опитаха да ги подчинят, но изглежда машинните духове на имплантите им бяха осакатени или покварени и се даде позволение да бъдат застреляни. Броят им обаче беше малък и те не представляваха никаква пречка за нахлуващите сили – дори не можаха да ги забавят особено.

С помощна на мобилен ауспекс Скарамус изследва за възможни комуникации в кораба. Засече сигнал от това, което вероятно беше либрариума и въпреки немалкото кибернетизация усети тръпка на ентусиазъм – възможността да се изследва либрариум на фабрикаторен кораб беше рядък дар от изчислителната мрежа на Омнисията. От друга страна, сигналът не му се стори автоматичен, тоест може би там имаше враг – и трябваше да се действа бързо, преди еретикът да повреди или открадне безценни артефакти. За малкото време не беше възможно сигналът да се декриптира напълно, но честотата и типа комуникация подсказваха вероятността да се организира защита.

При все ценностите в либрариума първата задача при превземането на кораба беше да се установи контрол над неговия мостик – там бяха контролните конзоли на повечето системи, необходими за функционирането му (доколкото това още беше възможно). Джейкс поведе отрядите на династията натам. На пътя им имаше сервитори – изглежда този кораб беше разчитал главно на тях за екипаж –но те се занимаваха най-вече с изнасяне на различни материали. Докато напредваха към мостика, войниците забелязаха следи от древна битка, която вероятно беше довела кораба до състоянието на едва движещата отломка, запокитена в Процесията. Скарамус използва аугментациите си за да вземе по-подробен визуален материал, който да изследва, но разнообразните му (и не съвсем позволени) познания го караха да мисли, че някои от следите бяха от елдарски оръжия. Имаше следи и от жертви, но всичко органично отдавна беше станало на прах и само метал и синтетика бяха останали. По сигнал на сенешала той прибра с леко нежелание няколко парчета „броня“ които заедно едва биха покрили нечия ръка, рамо и таз.

Гледката, която ги чакаше на мостика, можеше да свие всичко, останало от сърцето на един техножрец. Много конзоли бяха осквернени или повредени а част от безценната (или поне изключително скъпа) оставаща екипировка беше открадната. Залата беше почти опустошена и в сумрака от тавана висяха оголени кабели. Много от повредите обаче бяха направени едва наскоро и изглежда в отговор на тяхното идване. Скарамус бързо се зае с получаване на достъп до системите, за да провери какво е моментното състояние на кораба, и бързо видя следи, че някой се опитваше да претовари плазмените турбини на кораба и след това да доведе до тяхната експлозия, използвайки главно сервиторите. Скарамус се докопа до командни права и поведе информационна война с този някой, опитвайки се да изземе правата на сервиторите и да спре претоварването. Крайният ефект от схватката им беше, че нито един не успя да постигне напълно целите си и повечето сервитори се движеха хаотично и без контрол, но поне засега кораба беше спасен от катастрофална експлозия. И все пак, победата беше главно за новодошлите – след като забавиха плановете на противника си те имаха времето да щурмуват либрариума. Ауспексите на борда на „Дръзко начинание“ бяха изготвили вероятен план на другия кораб и под звуците на няколко стотин чифта гвардейски ботуши, дрънчащи по металния коридор, щурмовите отряди се затичаха към целта. Пред тях имаше само няколко барикади, пазени от сервитори, които бяха преодоляни за нула време – изглежда противникът им беше разчитал главно на бързина и не се беше приготвял за физически сблъсък. Когато разбиха вратата на либрариума обаче, ги очакваха само трупове и следи, че малка част на материалите тук липсваше – истинският им враг се беше измъкнал.

Докато войниците подсигуряваха мястото и проверяваха за оцелели, а техножреците благоговейно правеха начална инвентаризация на либрариума (Скарамус беше останал на мостика, за да продължи електронната си битка с водача на техноеретиците), до тях достигна притеснен сигнал на кораба. Астропатите бяха усетили мощен енергиен разрив от уорпа, идващ откъм плазмената турбина на фабрикаторния кораб. Вторични сигнали или следи от разрив, отворил се от уорпа, нямаше и Джейкс бързо поведе войниците и няколко от техножреците за да установи какво беше станало там и при нужда да вземат мерки за да не се допусне експлозия. Намериха обаче само следи от енергиен разряд и някакъв странен механизъм. Цялата зала беше прогорена от силни електрически дъги, но засега опасност изглежда нямаше – както и следа от противника, който очакваха да намерят тук. Докладваха това на „Дръзко Начинание“ и оттам астропатът-трансцедент им отговори, че вероятно някой бе използвал енергията , генерирана от турбините, за да отвори (някак) временен портал към уорпа и това би позволило на техноеретиците на борда да им избягат. За това обач   е беше нужна огромна енергия, а повредите, които този разрив беше предизвикал, вероятно не позволяваха това да се направи отново оттук.

Техножреците с отряда нямаха възможност да поправят повредите, затова започнаха церемонии за временна поддръжка и успокояване на реактора, а Скарамус и част от тях започнаха по-подробно изследване на либрариума. Изглежда кораба беше изпратен на снабдителна (но предвид номенклатурата на АдМех това можеше да е и търговска) мисия през някакъв портал в Уорпа. Това се стори доста интересно на Скарамус – той знаеше за такива феномени, стабилни „канали“ които позволяваха много по-бързо от нормалното придвижване между две точки, но такъв не му беше известен в близките няколко сектора. Част от мисията беше също да изпълнява спомагателни функции за съединение от имперския флот, състоящо се от три кръстосвача и три ескортни фрегати. Това показваше сериозни военни действия, за които Скарамус – не по-малко любопитен от който и да е друг експлоратор и с достатъчно висок ранк, за да е информиран за течащите бойни действия в близките сектори – не беше подозирал.  Действията очевидно трябваше да станат извън Коронуските простори и, изглежда, корабите се прехвърляха от Сегментум Обскурус в Ултима Сегментум* – тоест, на огромно разстояние оттук и в друга част на галактиката. Освен този кораб със спомагателна цел беше пратен и един масов транспорт – тип огромни транспортни кораби, които се извисяваха дори над линейните кораби на флота и се ползваха за придвижване на огромни количества стока и персонал. Двата транспортни кораба обаче някакси се бяха отделили от групата и бяха нападнати от елдарски кораби. Тове не им беше позволило да направят „скока“ до Ултима Сегментум и бяха стигнали дотук. Вероятно – предвид щетите вътре в кораба – зеносите бяха довършили фабрикаторния кораб, но от масовия транспорт нямаше и следа. Фабрикаторният кораб беше носел оръжия и амуниции за имперската гвардия, но складовете му изглеждаха почти празни. Истински ценните неща бяха в либрариума – и макар никой на борда на „Дръзко начинание“ да можеше да отнесе огромните когитаторни банки (което вероятно нямаше да се приеме добре от магоса от АдМех, който им беше дал задача само да идентифицират кораба), Скарамус, Йоханес и другите техножреци, както и сенешала, се разтършуваха там и използваха пълния капацитет на паметните си импланти, за да запишат колкото се може повече ценна информация от тази пред тях. Ремембрансърските импланти, които Скарамус имаше, се оказаха изключително ценни. За малкото време и сравнително ограничения си капацитет групата придоби схематики за тежкия танк Land Raider Proteus**, специализирани амуниции, ползвани от легендарната Смъртна Стража*** и специфичен клас бойни сервитори,  доста популярен сред някои по-богати свободни търговци за щурмови операции или за саботажи по противникуви кораби. Естествено, за направата на всяко от тях щяха да са нужни материали и инсталации, с които те не разполагаха – за производството на тежки танкове би била нужно нивото на индустрия, с която само колония на Адептус Механикус разполагаше – но самите планове бяха на стойност, която не се измерваше с пари.

Друго, което „Дръзко Начинание“ спечели от кораба, бяха няколко хиляди сервитора, които техножреците набързо прегледаха и приеха за годни за употреба. Естествено, на кораба имаше още много, но някои от тях бяха в жалко състояние, а други бяха сметнати за рискови предвид близкия си досег с техноеретици. За краткото време, с което експлораторите разполагаха, не можеха да направят пълни проверки и просто взеха тези, за които бяха сигурни. Фабрикаторният кораб ползваше особени генератори, с които можеше да черпи енергия и плазма или материали чрез близка орбита до звезда или газов гигант, но това беше екипировка, която „Дръзко Начинание“ не можеше да използва поради съвсем различната си конструкция. В трюмовете на фабрикатора още имаше големи количества редовно армейско пехотно въоръжение, но за един свободен търговец то не представляваше особен интерес. След кратък дебат техножреците на кораба изпълниха комплексен ритуал, който да попречи на техноеретиците да забегнат с кораба ако се върнат преди тях. Ритуалът целеше да деактивира плазмената турбина на фабрикаторния кораб и да я заключи до въвеждането на специфичен код. Предвид малкото време, което имаха и нежеланието да вандализират такава ценна реликва на Омнисията това беше прието като най-доброто решение. След приключването на ритуала „Дръзко Начинание“ се раздели с кораба, който беше докарал екипажа му дотук и пое курс към външните предели на системата. През това време новодокараните сервитори бяха използвани за поправката на защитните надписи, подсилващи Геларното поле на кораба (което донякъде успокои неприязънта към тях на човешкия екипаж, който иначе трябваше да се заеме с тази не особено приятна работа).

Уви, първото пътуване на „Дръзко Начинание“ през уорпа не мина без инциденти. Въпреки честите молитви и церемонии против зли духове няколко от командния състав – а вероятно и немалко от екипажа – на няколко пъти чуваха тихи гласове на края на слуха си, които шушнеха нещо, сякаш обещавайки и предлагайки странни тайни. По-сериозния проблем се случи накрая на пътуването, когато корабът одраска ненадейно изникнал „риф“ в иматериума, но благодарение на сигнал от навигатора в посления момент и бърза реакция на кормчията щетите бяха по-скоро козметични. Пътуването обаче се точеше с месеци и доста от екипажа започнаха да се колебаят доколко сигурен е кораба, но засега проповедите на отец Скорн повдигаха духовете на повечето, а уверените команди на капитана пречеха да се разпространи смут. Единствено скорошно пристигане във Футфол обаче щеше да успокои напрежението.

По време на пътуването се случи и още нещо, за което повечето от екипажа не разбраха. Скоро след излизането от Процесията ауспексите на кораба засякаха нещо, чиито размери и форма приличаха на огромния транспортен кораб, за който логовете на фабрикаторния кораб споменаваха. Той изглежда се носеше из иматериума, където вероятно – според логовете – беше прекарал над 200 години. Но дали това наистина беше така или това беше само някаква илюзия – или капан, породен от уорпа? Всеки нормален капитан не би се доверил на каквото и да е извън кораба, докато плаваше през уорпа, и въпреки лекото си нежелание капитан Траск прецени, че нито беше сигурно да се опитват да установят контакт, нито разполагаха с нужния ресурс.

След странно дълго пътуване – според корабните дневници еквивалент на над два месеца – и с доста намалели провизии „Дръзко Начинание“ излезе от уорпа близко до системата, в която беше колонията Футфол. Тази новина най-накрая поуспокои екипажа и след около седмица корабът стигна до базата. Установиха, че в реалността пътуването им е отнело не повече от две седмици. Новината за пристигането им се разчу бързо и скоро придоби елементи подобаващи по-скоро на легенда – но малцина свободни търговци биха опитали да откъснат кораб от Процесията на Прокълнатите, а това беше постигнато от останка на древен род без дори свой кораб. Въпреки ограничените си (засега) финанси, връзки и страховития начин, по който бе почти унищожен, рода Траск изведнъж възвърна доста от предишното влияние.

Една от първите групи, която посрещна Траск и свитата му беше делегация от рода Маласпина, която побърза да ги поздрави за успеха и да се поинтересува как беше минала мисията им. Те се зарадваха на дори ограничения успех и предложиха да отнесат останките от намерения кораб до Порт Уондър, но по съвет на сенешала капитан Траск учтиво отклони предложението им. Вярваше, че най-малкото ще изглежда добре да предостави материалите лично на старшите наместници на рода им, а може би би могъл да си издейства и бонус предвид обстоятелствата.

През това време корабът влезе за начални поправки (доколкото можеше това да се направи тук), сенешалът се погрижи за набиране на допълнителен екипаж и провизии, а експлораторите се свързаха отново с представителите на Адептус Механикус в колонията. Техзорхистът и неговите подчинени бяха консултирани относно намереното в Процесията и благоволиха да дойдат да пречистят кораба и взетите сервитори. Техзорсистът лично огледа намерения странен подиум и потвърди мнението на Йоханес, че от клетка за псайкъри той беше превърнат в усилвател и прие като успешно извършеното от техножреца за неговото поправяне. Зенаритът се заинтересува сериозно от информацията, която корабът беше получил от изследванията на Процесията, и даде няколко съвета на Скарамус как да прочистят кораба по-добре от възможни вредители. През това време сенешалът и арх-милитант Джейкс набираха хора и като бивши ловци на глави проявиха интерес към обявените награди за ренегати и пирати. За лек интерес видяха една от тях за дезертиралите няколко хиляди гвардееца, които в момента се намираха на техния кораб… и които за огромна тяхна радост засега не бяха пратени в отпуск в пристана. Вероятно щеше да е добре нещата да останат така, ако искаха и завбъдеще наградата да остане за неизвестен извършител , а не за техните глави. Част от наемниците на Джейкс се заеха с по-дребните мисии, но това беше главно за тяхната (и на Джейкс) слава – сумите, дадени за дребни престъпници не означаваха нищо за общия бюджет на един свободен търговец, какъвто Натаниел Траск вече беше и де факто.

Докато „Дръзко Начинание“ беше в дока за поправки, Скарамус реализира обмисляния известно време свой проект за възстановяване на арборетума – системата от хидропонни ферми и градини на борда. Далечният предтеча на Натаниел Траск ги беше ползвал частично като лични градини и място за отдих, но за техножреца това беше сравнително неефективно и вместо това той я преустрои в система от биосфери, в които засади поредица от местни и често ползвани на кораба видове. Както не без гордост каза на капитана, това я правеше поне 20% по-ефективна, а някои от видовете можеха да имат допълнителни функции ако някога се сдобиеха с лаборатория. Е, добави той, като видя погледа на капитана, това не беше чак толкова спешно… Междувременно капитан Траск се зае със свой проект относно информацията за друга династия, която намериха при превземането на „Дръзко начинание“ и част от чиито правомощия той, рота и няколко родови адепта мислеха да копират за неговия собствен род. Освен възможните законови пречки, които вероятно можеха да бъдат заобиколени, това обаче щеше да е дръзко предизвикателство към другия род – макар че можеше да мине доста време, преди неговите представители да разберат.

За това обаче и за да могат да приключат договорите си както с Адептус Механикус, така и с рода Маласпина, Траск и свитата му трябваше да стигнат до Футфол. След няколко седмици в дока, Дръзко Начинание беше отново в годно за плаване състояние, зареден с провизии и с няколко хиляди екипаж допълнително. Този път, плаването им мина без инциденти и около седмица след като влязоха в уорпа излязоха близко до Порт Уондър.

Порт Уондър – бастионът на Империята на входа на Коронуските предели. От там Траск започна първия си поход и, по волята на Императора, там той го завърши успешно