Ролеви игри

Да почнем от началото: какво са ролевите игри?

Като за начало: хоби, забавление и моята любима краста. А ето и едно малко по-подробно описание.

Няколко примера:

Първо трябва да отдам дължимото на Dungeons and Dragons – “тъмници и дракони” (или “кули и дракони” в някои преводи) родоначалника на повечето ролеви игри. Това е играта, която може би изигра главна роля за популяризирането на фентъзи игрите, филмите и донякъде книгите, които ни заобикалят днес.

Но може би ви е писнало от учудващо кадърни хора, метросексуални и нещо все депресирани елфи, алкохолизирани джуджета със шотландски акцент и тем подобни. От рицари на бели коне, спасяване на светове, мъдри магьосници, принцеси и тем подобни. Искате нещо по-мрачно и футуристично. Ами честито – през 80-те години една група англичани решили да създадат “космически” вариант на фентъзи свят и да го полеят с няколко самосвала мракобесие, нихилизъм, отчаяние и солидна доза хумор (най-вече черен). Резултатът? Warhammer 40000: Междузвездни войни а ла Лъвкрафт (и мъничко Монти Пайтън).

Warhammer 40000: Мрачно, по-мрачно, 40K.

В този свят има няколко ролеви игри, първата и може би най-известна от които е Dark Heresy (букв. “Мрачна ерес”) в която играете агенти на имперската инквизиция (представете си кръстоска между светата инквизиция, мъжете в черно, ФБР и Държавна Сигурност/Щази/МОСАД).

Част 1: Малки (анти) герои в голямата галактика

Част 2: как да да се запознем с интересни хора и да пратим на кладата.

Друг род игри, които бих искал да спомена, са тези на White Wolf – американско студио, което в началото на 90те масовизира така наречените Storyteller (разказвачески) системи, в които се отделяше по-малко внимание на епичните подвизи и повече на атмосфера и вътрешните конфликти между героите и в самите тях. Първото им отроче беше Vampire: the Masquerade – игра, в която играчите поеха ролята на вампири, дотогава възприемани почти изцяло като бездушевни чудовища, заслужаващи само изтребване. В играта на White Wolf обаче вампирите имаха паралелно тайно общество, в което те плетяха интриги, враждуваха и се опитваха да се скрият от човечеството и едновременно да го манипулират. Персонажите бяха поставени пред предизвикателството едновременно да преуспеят в това меко казано конкурентно общество и да запазят остатъците от човешкото в себе си… най-малкото за да не забравят как да прикоткат някой баламурник за вечеря. И вместо да измислят отделен свят, White Wolf просто ползваха нашия с леки промени – света на мрака, както го наричаха, беше по-мрачен, жесток и брутален, но същевременно не без готически чар.

И много, много кръв: Vampire the Masquerade

White wolf обаче не се ограничиха само до Света на Мрака. Една от най-знаковите им игри е Exalted, в която играчите поемат ролите на възвисените – нещо като полубогове във свят, който е кръстоска между фентъзи, класическа митология, аниме и вуксия и какво ли не друго. Това е играта, където началните персонажи могат да свалят владетел или да победят митично чудовище, а доброто описание на бойна сцена може да промени изхода на битката

Екзалтед: Героите с главно Г

Избраниците на най-висшите: възвисените на Слънцето, Луната и Девите

Децата на титаните: алхимическите и драконокръвните възвисени

Почти безобидните (почти) смъртни

Една добра традиция се завръща: деня на ролевите игри отново е в София!

И още веднъж, верни другари: Ден на ролевите игри през Октомври