Dark Heresy, част втора: или как да се запознаем с интересни нови хора и да ги изгорим като еретици!
Та след безумно мрачния и смъртоносен сетинг, страховитият “работодател” на персонажите и понякога самоубийствената им мисия, остава само да кажем малко и за системата, чрез която вашите “герои” вършат своите подвизи и може би дори оцеляват (за извествно време). Хвърлянията в Dark Heresy се базират на десетостенния зар. Всеки герой или неигрови персонаж има девет атрибута – близък бой и стрелба, сила, издръжливост, ловкост, интелект, воля, възприятие и комуникативност. Способностите на персонажа в съответната сфера са представени с оценка по стобалната скала, като колкото по-висок е съответния показател, толкова по-лесно е на персонажа да успее в някакво предизвикателство. Често пъти персонажите ще хвърлят не “чистия” показател, а тест за съответно умение – като например акробатика, окултно знание или експлозиви. Уменията се делят на прости и сложни, като главната разлика е, че простите са достъпни на всички, а за сложните задължително трябва да сте тренирани. Всяко умение е свързано с показател – примерно чара с комуникативност – и ако персонажът е обучен в съответното умение, мята д100 (най-често два десетостенни зара – един за десетици и един за едииници) с разни бонуси и минуси и сравнява резултата с оценката на показателя си. Ако метнатото число е по-малко или равно, персонажът успява; ако е по-голямо – не успява. Всеки 10 точки разлика – в полза или вреда на играча – е ниво на успех или неуспех, което при повечето умения показва точно колко гениално невероятен или фрапиращо некадърен е бил персонажа в тоя случай. 5 степени на успех на хвърляне за разбиране на слухове може да означава героите за един ден да разберат за кирливите ризи на всички по-важни лица в града, 5 степени на провал… че не само си отнасяте няколко юмрука и ножа в местните кръчми, а няколко доста неприятени и опасни типа са чули, че питате за тях. Което само по себе си би могло да ви отвори друг начин да разберете за тези хора… лично.
Десетостенните зарове също се използват за бой, като повечето оръжия имат щета, която се измерва с един или няколко десетостенни зара (понякога резултатът на зара се дели на две, за да се симулира петстенен зар) с разни бонуси и минуси. Цифрата на десетиците на показаталя на някой атрибут също е важна – това е така нареченият бонус на атрибута, който понякога влиза в употреба. Бонусът на силата на персонажът например определя колко допълнителни щети ще нанася той или тя с оръжия за близък бой, а бонусът на издръжливостта се вади от почти всяка щета, която героят понася. Всички герои освен това имат точки живот – които измерват колко близко са те от неизбежната и вероятно ужасна насилствена смърт – и точки съдба. При привършването на първите героите биват критично ранени – което предвид степента на щетата, типа поражения и мястото им може да е всичко от навехнато рамо до правенето на героя ви на импровизирана батарея за фойерверки. Вторите са най-често от 1 до 3 и се харчат всяка сесия, за да дадат някакъв плюс на героя – примерно да хвърли пак умение или да се окаже, че раните му не са чак толкова лоши. Те могат и да се “горят”, няпример за да предпазят героя от сигурна смърт – но това намалява броя им завинаги.
Играчите започват с определени стойности на показателите и някои умения, а с опит могат да повишават показателите, да научават нови умения или да подобряват старите. В зависимост от кариерата, нивото и евентуалната спеицализация на героя можете да харчите опита си за отключване на различни умения. Повишаването на показателите можете да правите без значение от това кое ниво сте, но можете да вдигнете определен показател с +5 до 4 пъти, като това става все по-скъпо. Кариерата на персонажа определя точно колко скъпо ще е това – примерно един гвардеец вдига умението си в близкия бой много по-евтино от адепта, но ще трябва да плати доста повече, за да подобри волята си. От кариерата, нивото и евентуалната ви специализация зависи също какви умения и таланти ще можете да закупите. Понякога ако имат съответното умение можете да закупите бонус за него, който ви дава +10 или +20 на резултатите на зара. Талантите са допълнителни способности, които за разлика от уменията не се хвърлят, а ви дават различни способности или бонуси към мятанията – примерно допълнителни точки живот, възможност да ползвате определен тип оръжия и т.н. Нивото на героя се определя от това колко опит сте похарчили за подобряване на характеристиките и за умения и таланти. Това, което за един новопомазан техножрец е велика мистерия, за стар, врял и кипял кибермаг е дреболия.
Оръжията и екипировката са доволно много, като доста от тях са класики в системата като лазерни оръжия, болтъри и “стимуланти”, които определено никой днешен доктор не би предписал. Нещата в началната книга са горе-долу познати на всеки фен на вселената. Някои може би ще останат разочаровани от балансът и разликата на оръжията – разликата между лазерните и плазмените оръжия например е доста по-малка, отколкото един фен на военната игра би очаквал – но няма наистина фрапантни случаи. Като цяло, екипировка може да ползва всеки, но за оптимална употреба на оръжията ви трябват съответните таланти; без тях имате сериозни наказания на хвърлянията. Е, ако императорът е с вас, може и да успеете, но не се надявайте само на него – достатъчно зает е и без да трябва да ви спасява жалките задници. Освен щета, оръжията също така имат и пробивност (колко от бронята на противника могат да игнорират) и различни специфични черти, като например способността на огнепръскачката да игнорира бонуси от укритие или това, че с прицелен изстрел със снайперска винтовка можете да направите много повече поразии, отколкото със стандартен такъв. Всичко се купува (когато персонажите не придобиват нещата по алтернативен начин) с така наречените “тронове” – уеднаквена валута, изчислена спрямо данъка на съответната планета. С какво точно ще се разплащате зависи от това къде сте, какви сте и най-вече дали на водещия му се занимава да ви води как ходите до местния вариант на чейндж бюро. Уви, поне на стартови нива инквизицията има по-важни пера в бюджета си от вас, но всяка кариера може да разчита на някакъв месечен доход, към който може би шефът ще добави нещо.
Някои други хора получават 10% бонус към заплатата си. Наричат ги “загубеняци”
Самото откриване на нещо на пазара, както много други неща, се определят с мятане по съответната таблица.Между другото, таблици в Dark Heresy – с лопата да ги ринеш. От отличителни белези на героите през това какво точно ти се случва, когато поемеш определено количество щета над оставащите ти точки живот, до как точно изперкваш или мутираш, когато имаш близки срещи от третия вид с разни много лоши неща… има какво да се чете – и защо.
Та като заговорихме за разните забавни и недотам таблици, не може да не споменем един от най-добрите приятели на таблиците – псайкърът и, съответно, неговите специални умения. В света на 40к психичните умения за меко казано нож с две остриета – могат да са изключително полезни, но със сигурност за изключително опасни – за псайкъра и всеки друг до него/нея. В началната книга те са достъпни само за кариерата псайкър и (на много високи нива) една от специализациите на адепта.По същество психичните способности са специфични умения, до които героите с таланта Psychic Rating имат достъп. Те се делят на нисши и висши. Нисшите могат да се вземат от всеки псайкър, а за висшите ви трябва psychic rating 3 и те са разделени в пет дисциплини. Всеки път, когато един псайкър вземе таланта psychic rating, той получава определено количество нисши и – ако е на ниво 3 или повече – висши дисциплини; отделно от това според кариерата и нивото подобрения може да взима определен брой пъти нисши или висши умения като отделни таланти. Всяко умение, веднъж научено, може да се активира. В този случай мятате определен брой зарове (зависещ от psychic rating-a ви) и добавяте волята на героя; ако биете нивото на активация на умението, то сработва. Има обаче малък проблем – всяка метната девятка на който и да е зар означава, че нещата не сработват както трябва и иматериума има да каже нещо по въпроса. Това могат да са както сравнително “дребни” явления като изведнъж появила се миризма на сяра или появяващи се капки кръв по близки повърхности, така и ужасите, с които плашат всяко малко псайкърче в черните кораби – иматериални бури, реки от кръв и облаци от твариили “класическото” обсебване на псайкъра от демони. Какво точно ще се случи зависи от късмета ви, тоест от това какво сте метнали на (естествено) съответните таблици.
Колкото и невероятно да звучи, дори служителите на свещената инквизиция (поне тези на по-ниските й нива) също са хора, а това във вселената на 40к не е особено окуражаващо. В този свят има много неща, които могат не само да наранят тялото, но да покварят душата и да разклатят разсъдъка – от страховити зеноски твари до нашепвания от отвъдното. В играта душевното и психическо състояние на героя се измерва чрез два показателя – точките за лудост (insanity points) и поквара (corruption points). В началото на играта те най-често почват от 0, но с времето вероятно ще се покачват (обратното е почти невъзможно) и натрупването им води до определени и като цяло неприятни последствия. Достатъчно покварените “герои” често страдат от определени зловредни белези и понякога са дори податливи на видими мутации, а настъпващата лудост може да доведе до различни неприятни и дори опасни мании у душевно болните им колеги. Е, някои зли езици биха казали, че понякога тези недостатъци си имат и добрите страни или поне си заслужават, предвид знанието и силата, които са придобити с тяхна цена, но един истински служител на Императора би отговорил на тези зли езици подобаващо – изтръгвайки ги и пречиствайки ги с огън. Покварата се придобива най-вече с взаимодействието с различни свързани с иматериума и хаоса неща, като например предизвиквайки или присъствайки на “феномените” които псайкърите понякога правят, четене на нечисти книги, правенето на ритуали, свързани с уорпа и тн. Лудостта се увеличава чрез виждането на шокиращи гледки и създания или умствения контакт с достатъчно нечовешки неща, че да увредят съзнанието на героя; нерядко можете да повишите двата показателя заедно. Колко точно точки ще придобият героите от дадена случка зависи от колко сериозен е контактът им със зловредните или просто нечовешки неща и колко силна воля имат. Понякога обаче шокът има и много по-конкретен, моментен ефект, и той може да е още по-опасен – като например паническата реакция на гвардеец, започнал да стреля напосоки около себе си при вида на нещата, които той вижда в стените и в резултат застрелял някой от своите.
Предвид обстоятелствата, направил им е услуга
В края на книгата има и бестиарий с примерни противници – от разните кошерни отрепки през диви зеноси до демони. Няма особено много правила за правенето на противници и някои водещи може да са разочаровани от липсата на някои класически противници, но има и изненадващи хитове, като например детайлните опции за демонхостове. Системата за рейтинг на противниците е малко неясна – вместо предпочитания за съответните нива има тип (херетикус, зенос, малеус и обскурус) и клас на противника (от минима до терминус). Това може да е малко дезориентиращо за водещия, но определено се усеща вкуса на warhammer. Книгата завършва с примерно приключение, в което послушниците трябва да придружат важен неигрови персонаж и да разследват странни събития около катедрала на примитивна планета. Самото изпълнение на приключението не е идеално, но като цяло е прилично, но главната му стойност е като илюстрация на тематиката и атмосферата на играта.
Крайния ефект на всичко в книгата е система, която на моменти е сравнително тромава, но определено върши работа за това, което цели да направи – да пресъздаде в ролева игра и “от миши поглед” света на Warhammer 40k. Стандартната идея на играта – да събере персонажите под шапката на имперската инквиция – може би няма да е това, което повечето играли настолната игра очакват, но по този начин се позволява на играчите да влязат в ситуации, където имат повече инициатива и избор, а същевременно лесно да могат да бъдат включени в най-различни ситуации. За разлика от епичните битки, типични в следващите игри на Fantasy Flight във вселената на 40к, Dark Heresy ви пресъздава света през една много по-ниска гледна точка, където безличните маси са безлични, гръмовните решения, политики и призиви се пречупват през призмата на хората, които ги изпълняват или страдат от тях, а мистерии, мрак и опасност дебне отвсякъде дори служителите на великата и страховита Инквизиция. В огромния свят на 40k и дори “само” в сектор Каликсис, даден за пример за играта, има достатъчно тайни, конспирации и противници за всички. И не се тревожете твърде много: галактиката е огромна и жестока, противниците – безброй и на никого няма да му липсвате… нали?
Dark Heresy, част първа: малки герои в голямата галактика
Светът на Warhammer 40k е като цяло едно доста неприветливо място. Империята гъмжи от фанатици, психопати, скрити култисти или просто безскрупулни гадове, които са готови на всичко, за да получат нещо повече от живота, а извън нея като цяло е още по-зле. Извънземните цивилизации или мразят човечеството, искат да го смажат и/ли изядат, демонични сили и техните не съвсем смъртни слуги. Прогресът е забранена ерес, свободата – опасен лукс. Героизмът е рядкост и най-често смъртоносен. Е, безличните и безнадеждни маси най-често не са особено добър материал за ролева игра (защо ни е да играем такива?) – така че остават единиците, изключенията – тези, които поради съдбата си или собствените си качества са малко по-различни.
Повечето от тези хора свършват зле – в ръцете на ренегати, култисти, престъпници, войници или, ако наистина нямат късмет, една от най-страховитите организации в Империята – имперската инквизиция. За огромната част от имперските граждани инквизицията е един безличнен страх – безскрупулните и безмилостни пазители на империята, които знаят всичко, могат всичко и са готови на всичко, за да унищожат ерес и поквара. Немалко хора се съмняват доколко инквизицията е мит или реалност – но когато изчезне популярен демагог, имението на известен и богат род бъде изпепелено посред нощ или изведнъж отдел от местния университет бъде затворен за реновации и персоналът “преместен по спешност”, често някои от по-мрачните слухове споменават тези, които служат “от лявата страна на императора”. В много игри такава организация би била автоматичният противник на героите – най-тъмната страна на злата империя, всезнаещата и безскрупулна тайна полиция с неизчерпаеми ресурси, агенти навсякъде и пипала във всички слоеве на обществото. Но някои от амбициозните, идеалистите, вярващите… тяхната съдба е по-различна. В тази игра Инквизицията не е най-големия кошмар на персонажите ви (е, би могла да бъде): те работят за нея.
Вашите герои попадат в странната категория хора, които са привлекли вниманието на инквизитор по достатъчно положителен начин, че да не получат куршум в тила и са били сметнати за полезни – дотолкова полезни, че си заслужава да бъдат вербувани за сътрудници на имперската инквизиция. Доколко доброволно е било това си е ваша работа, но в общи линии господата и дамите, служещи на светите ордени, са доста убедителни. А те винаги търсят нови хора – кога за някакви специални изследвания, примерно на книги, за знаенето на чието заглавие могат да те разстрелят, кога за малко мръсна работа (примерно намирането и съответното разстрелване на първите), кога да проучат нещо – като например къде е изчезнала предишната група… Все пак това е империята – все някъде избухват бунтове на мутанти, култисти и прочие сган, зеносите все се появяват някъде и има слухове за корупция и предателство от гетата до палатите и на вашия шеф, при всичките му страховити способности, познания и ресурси не може наведнъж да огрее всичко – и съответно му трябват хора. Най-добрите, умните, издръжливите и лоялни граждани на империята… или в краен случай когото набара. Тоест, вашите персонажи.
Галактиката е голяма и героите дебнат навсякъде…
Героите ви могат да са доста различни по произход и умения. Всички са хора – но предвид безбройните планети в империята и високото ниво на адаптация (и мутация) “хората” могат да са доста различни. Световете, от които могат да са героите, са групирани в различни категории с определени бонуси и слабости, като в стартовата книга имате 4. Повечето от тях правят малки промени на началните ви статистики и донякъде определят колко точки живот и съдба имате, а също и козметични или ролеви елементи като отличителни белези и вярвания.
Feral World (див свят): в тази категория влизат неразработените, нискотехнологични светове, в които населението живее в примитивен варваризъм. За империята тези хора са диваци – силни и издръжливи, но не особено волеви или комуникативни. Силните оцеляват, слабите умират – а тях ги бива по оцеляването. Това ги прави перфектен материал за имперската гвардия и разни специфични култове, а и в самата инквизиция понякога трябват хора с яки мишци и готовност да леят кръв.
Imperial World (имперски свят): това е може би най-широката категория, в която влизат “типичните” имперски светове – сравнително ниско ниво на технологията освен в специфични отрасли или анклави, силно пропити от имперския култ и догма. Те могат да включват феодални общества, светове, занимаващи се със земеделие или извличане на суровини, анклави на Еклесиархията и дори редките “курортни” планети, в които богатите и силните си почиват. Техните жители са убедени в правотата на имперската вяра и свикнали да се придържат към догмата; ценни за много ситуации хора.
Hive world (кошерен свят): Това са силно развити светове, в чиито мегаполиси – кошерните градове – живеят милиарди хора, а извън които светът е токсичен, облъчен, пустинен или просто неизползваем от хилядолетия замърсяване и преизползване. Кошерите осигуряват на империята жива сила и действат също като промишлени центрове. Те имат ниво на технология, немислимо за предишните два свята, а населението им бързо действащо и комуникативно, но леко изнежени сравнени с доста други.
Void Born (роден в космоса): Космическите кораби и станции са общества сами по себе си и населявани от хора, които са там от поколения. Изложени на живота в металната утроба на кораба сред космоса, “родените в бездната” са високи и физичекски слабовати, но свикнали на какво ли не и известни със странния си късмет – както и външен вид и привички.
Кариери: Всички служат на Императора, някои – със смъртта си
Светът, на който е роден вашият герой, определя също така и възможната му кариера. Не всички светове имат всички възможности например – дивите светове не са много добро място за обучение на адепти или свещенослужители, а родените сред бездната малко трудно набират гвардейци на кораба. Кариерата е “класът” на героя, който определя колко лесно вашия герой може да повишава различните си характеристики, какви умения може да взима и кога.Те са сравнително широки понятия и въпреки че името им се свързва с типичен архетип в 40к, могат да включват еквивалентни такива:
- Адепт: Знанието е сила, казват адептите, и те предпочитат да си морят мозъците, а не бицепсите. В тази кариера влизат различни академици, научни работници, администратори и прочие интелектуалци. Това е най-умствената кариера и като цяло хич ги няма, когато засвирят куршумите и лазерите; в социалните ситуации са средна работа, освен ако не искате да приспите някой с научна беседа. Ползата от тях идва, когато някой трябва да разбере какво по дяволите става, какво точно е това нещо и дали … простете, с какво трябва се стреля, както и дали трябва да изследвате отблизо този странен предмет или тихо да излезете и да се обадите на шефа да се свърже с един мили, добри хорица със сребрист пауър армор. А, и когато партито трябва да бяга и някой трябва да бъде спънат с цел оцеляване на останалите. Познанието в империята е опасна, но ценна стока – правило, което важи в двойна сила за адептите, служещи на инквизицията.
- Арбитратор: За малцина в империята е тайна, че за силните и богатите много от законите са само на книга. Арбитраторите са тези, които се грижат за това “многото” да не станат “всички.” Адептус Арбитес е част от имперската администрация, грижеща се за опазването на имперските закони – тези, които се налагат от империята, а не от планетарните и местни власти. Арбитраторите – без значение дали са част от ударна група, преследваща контрабандисти, или следователи, движещи се из висшето общество – имат славата на неподкупни, компетентни, невероятно корави и често брутални. За по-пуританските инквизитори те са естествен и често желан съюзник, а за по-радикалните такива – потенциална заплаха. Извън адептус арбитес, някои местни управници и дори криминални асоциации биха могли да имат кадри, достатъчно близки по концепция, за да влизат в тази кариера.
- Гвардеец: Десетки хиляди години войната е била огънят, калявал човечеството. Гвардейците са тези,които тя е създала – войниците на империята, мъжете и жените, имащи силата, смелостта и свирепостта да се изправят срещу най-страховитите врагове на империята и да оцелеят. Дори и в най-внимателната клетка послушници трябва да е готова за бой, а там гвардеецът е в стихията си – опитен боец, умеещ да използва тежки оръжия и техника и същевременно смъртоносен в ръкопашния бой. Ветераните от безбройните войни на империята са ценен кадър за всеки инквизитор – и за много от техните най-опасни врагове. В тази кариера влизат както самите войни от имперската гвардия, така и други близки до тях войници от местни армии, племенни бойци или дори ловци на глави.
- Свещеник: Малко неща са толкова основни за империята, колкото вярата. Да вярваш в божествеността на императорът не е просто ежедневие за един поданик на империята – то е основната дефиниция на това да си поданик на империята. А в един свят, в който покварата на хаоса и демоничните нашепвания понякога са съвсем реални, битката за човешката душа може да е много по-малко метафорична от обикновеното. Свещениците са служители на огромната и разнородна Еклесиархия – организацията, направляваща и обединяваща различните течения на имперския култ и грижеща се за душевното здраве и добруване на поданиците на империята. Поради широките интереси и влияние на еклесиархията често свещениците са своеобразен пенкилер сред послушниците на инквизицията, разбиращи по малко от всичко, но също така са ненадминати в словесните схватки и мотивирането на приятели или зрители със силата на вярата.
- Имперски псайкър: в пропитата от суеверие, параноя и страх империя малцина са толкова мразени и същевременно страховити, колкото вещиците – тези, които са докоснати от уорпа и способни да ползват силата, която той дава. Едно от нещата, които империята изисква от всеки свят, е да й предава хората с психични дарби за изпитване и оценка. Само тези, разполагащи с достатъчно дарби и същевременно воля и самоконтрол, биват признати за имперски псайкъри. Способностите им са направо магически – от затваряне на рани през гадаене до призоваване на опустошителни огнени потоци – но цената, която уорпът изисква от тях, е висока. Въпреки всичките опасности, много инквизитори търсят псайкъри за своите клетки агенти, където свръхестествените им способности и честата им начетеност почти винаги биват от полза.
- Отрепка: Това цветисто название обединява хората, които често действат от другата страна на закона – поради случайност, слабост на характера си или дори поради рождението си. По-оправните и следователно успешни от тях са ловки, убедителни и безскрупулни и бързо се адаптират към всяка ситуация. Понякога инквизицията намира за полезно да вербува някой от тях за свои цели, вместо да се разправи с него по обичайния начин или да го остави на арбитраторите и другите “силови органи”. Техните специфични таланти и връзки могат да се окажат полезни за една група послушници, особено ако тя е принудена да действа извън рамките на закона или просто да се справя с други такива хора – тоест за всяка.
- Техножрец: в 41вото хилядолетие, науката и технологията са мистерии, непонятни на огромното болшинство хора. Техни ревностни пазители са техножреците – клирът на механокулта. Те са нещо като империя в империята, почти изцяло автономен орден, чието влияние е навсякъде в империята, където се ползват машините и технологиите, които само те произвеждат и (може би) разбират – във войската, огромните градове, сред фабриките и флотилиите. Отношенията на механокулта с инквизицията са доста… особени, и все пак немалко техножреци биват “отпуснати” да служат на светите ордени за определен период от време. Тези полухора-полумашини са странни и често съмнителни за другите послушници, но познанията и уменията, които носят – понякога подплътени и от солиден арсенал – могат да осигурят на клетката предимство пред почти всеки противник.
- Убиец: Да се каже, че в империята смъртта не е особено рядък феномен, е като да се каже, че императорът е уважавана личност. Не всеки е способен да тегли на непознат куршум в тила, още по-малко когато непознатият се намира в добре охранявания си замък и е пазен от зорки телохранители, странни зеноски животни и алармени системи. Дали ще го направят с помощта на лазерен снайпер, нож или отрова е въпрос на прагматизъм, опит и понякога дори стил и догма. Достатъчно способните са ценени високо от богатите и силните – а малцина са по-богати и по-силни от имперската инквизиция. Убийците са полезни най-вече в боя – дори и да не са толкова издръжливи, колкото гвардейци или арбитратори, те нямат равни умението да елиминират даден противник. Повечето също развиват умения, позволяващи им да стигнат до някоя по-защитена цел – от акробатика и промъкване до правене на експлозиви.
Кариерата има и “нива”, които се определят от това колко опит вече сте похарчили за ъпгрейдване на героя. Всяко ниво си има собствено име, като с развитието на героя може да имате опции за специализации, които определят накъде насочвате уменията си. Примерно гвардеецът-ветеран има опция да стане офицер, щурмовак или снайперист, а свещеникът – епископ или фанатик. Кариерите и нивата определят какви умения и таланти можете да “закупите” с опита, който водещият ви дава, но книгата отделя внимание и на възможността водещият да позволява и други опции по свое усмотрение или по разбирателство с играчите, особено когато приключенията на героите оправдават тези умения.
Брат 011101001-Сигма, например, прекара 20 години в изучаване на алгоритмите на пленяване на женските сърца.
Очаквайте скоро* малко повече за системата, или как точно вашите герои спасяват империята, човечеството като цяло и най-вече задниците си.
*: за определено ниво на скорошност
Warhammer 40K: В тъмния мрак на далечното бъдеще има само война… и ролеви игри
Започвайки с този пост ще опитам да опиша една от любимите ми вселени за игри – тази на Warhammer 40k. Това е един огромен и абсурдно мрачен свят, който споделя елементи на фентъзи и научна фантастика. Някои може би са чували за едноименната стратегическа игра, други за компютърните такива, а също така съществува и доста добра серия от ролеви игри, издавани от Fantasy Flight Games. Ще стигнем и до тях. Да почнем оттам: какъв е светът на Warhammer 40k.
Казано накратко: галактиката през далечното бъдеще. Действието се развива през 40тото хилядолетие, в което човечеството (или по-точно Човешката Империя) е огромна сила, подчинила по-голямата част от галактиката. Въпреки огромната си сила – и всъщност в голяма степен заради нея – Империята е един безмилостен, брутален и тесногръд режим, който прави всичко, за да запази своето господство и стабилност.
В този свят сред човечеството доминира господства култът към Императора – антична и обожествена личност, която в далечното минало успяла да спаси Земята от пост-апокалиптичното варварство, последвало Тъмните Векове на Технологиите. В далечното минало на трийсетото хилядолетие Императорът покорил Земята и в съюз с технологичната теокрация на Механокулта от Марс създал непобедими армии, които обединили оцелелите по-ранни колонии, подчинявайки ги с дипломация, а където не помагала – с огън и меч. Е, огънят идвал от орбитални бомбардировки, а мечът бил кръстосан с моторен трион с адамантитни зъбци, но принципа е същия. Тази армия обединила остатъците от разните човешки цивилизации и ги опазила от заплахата на извънземните цивилизации (наричани за накратко „зеноси”), които тя изтласкала и където могла – избила с цел да предпази човечеството от техните набези. Чрез нея също така била контролирана потенциалната опасност на психически „способните” индивиди (накратко „псайкъри”), чиято дарба им давала възможност да черпят енергия от нематериалния свят – измерение на безкрайна енергия и опасност, в което бродели силите, които хората от древни времена наричали „демони.” За да може човечеството да пътува през Иматериума – паралелното измерение на нематериалния свят – и така да надделее над ограниченията на пространството, Императорът създал огромен психически маяк. С негова помощ – особен тип толерирани мутанти, наричани навигатори, заради способността си да възприемат Иматериума, без да загубват разсъдъка си и така да водят кораби през него – да могат да се ориентират в Иматериума навсякъде в галактиката.
Уви, това е далечното минало. Императорът бил предаден от най-близкия си служител, собствения си син. Империята едва оцеляла последвалата война, в която демонични, неописуеми сили извън пределите на реалния свят подкрепили отцепниците. През десетте хиляди години, минали оттогава Империята в е бавен, но сякаш непреодолим застой и под постоянно напрежение, което често избива в бунтове и кръвопролитни войни – безчет малки пукнатини в огромния колос. Безброй милиарди хора тънат в мизерия и безнадеждност, за да осигурят съществуването на армии и организации, които поддържят империята жива. Самият император е жив труп, поддържан от огромни машини, които вече никой не може да разбира – и от жертвата на безброй псайкъри, вливащи душите си във фарът в Иматериума, който императорът поддържа. Прогресът е отдавна отхвърлен като опасен и неразумен – сладки думи, зад които често се крие анархия и заплаха. Всичко, което империята възприема като заплаха, се потушава безмилостно – най-често с огън и меч (някои неща не се променят) и много, много кръв. Дори и верните на императора често биват подлагани на свирепа експлоатация и мъки в името на добруването на империята и обществата им предлагат красоти, които успешно съперничат на всичко в досегашната история. Милитаризирани общества, чиято единствена цел е да бълват безчувствени, фанатични войници? Феодална тирания, в която и най-малката част от живота на крепостните е контролирана и експлоатирана, а благородниците тънат в разкош? Теокрация, в която интересите на раздута, смазваща в строгостта си религиозна машина са единственото, което има значение за легионите от фанатици, които с огън и меч прочистват всеки инакомислещ? За империята през 41вото хилядолетие това е ежедневие – и то предпочитано пред алтернативите.
Най-страшното е, че имперските плановици и командири може би са прави. Страховити опасности дебнат отвъд границите на империята – и често из дълбините й. Безчетните орди на Тираниди опустошават цели системи, извличайки всичко полезно от тях за създаването на все по-нови и ужасни създания в с нови и нови битки. Некроните, антични и почти неубиваеми метални войни, служещи на или борещи се срещу своите създатели, се пробуждат и приготвят да довършат завоеванията, които са планирали преди милиони години. Елдарите, древна и изчезваща раса, са готови на всякакви разрушения, за да оцелеят – и все още разполагат с технологии и псайкърски сили извън най-дивите мечни и кошмари на човечеството. А някъде между материалния и нематериалния свят техните „братовчеди” живеят в един кошмарен свят, в който страданието на другите дава живот и сила. Там, те планират нови и нови ужаси, които да предложат на всички „млади” раси, за да могат те самите да оцелеят още един ден, още една година, още едно хилядолетие. Безбройните зеленокожи пълчища на орките – войнствена и груба раса, разпространяваща се с невероятни темпове и сякаш създадена, за да се бие и оцелява – опустошават и плячкосват във всеки край на галактиката, само чакайки някой по-амбициозен “шеф” да ги привлече за нова битка, в която да се чуе гръмкия им вик УООООО!!! Безкрай са редиците на различните зеноси и отцепнически фракции, които се опитват да откъснат месо от болнавото тяло на империята или просто чакат своя час, но може би най-страшни от всички са служителите на Хаоса, обрекли се на демоничните сили и богове на Иматериума. От десет хиляди години те са бич за Империята и нейната вяра и водят тотална, непрекъсната война за живота, разума и душата на всеки. Всичко, което човечеството прави, едвам стига, за да оцелее… засега.
Имперската гвардия се състои от войници, набирани между цялата галактика – от елитни командоси през пълчища от зле въоръжени клетници от наказателните легиони до варварски мародери, за които брадвата е също толкова важна, като лазерната пушка – всички те убиват и умират за империята. На тяхна страна са и свръхвойниците, извесчни като космическите пехотинци (също и като спейс марини или просто маринки – не са ги измислили Близърд) – воини, превърнати чрез страховити биологични и психологически процедури в огромни, невероятно силни, издръжливи и бързи бойци, пригодени да са най-опасните войници в галактиката. Техни съюзници са легионите от кибернетизирани войни и бойни машини на Механокулта, фанатизираните и почти свръхестествени бойни сестри на имперския култ и много други, Всеки ден из галактиката умират милиони или дори милиарди, но човечеството оцелява. Засега.
Това е най-мрачният период на човешката история. Империята е режим, който няма равен по своята безмилостност. Безчет герои умират – безименни, невъзпяти, забравени – и дори тяхната саможертва рано или късно ще се окаже безсмислена. Милиардите са статистическа грешка. Светове са просто разменни монети в игра – вероятно загубена предварително. Човечеството е обречено – рано или късно то ще рухне, съпроводено от смехът на безмилостните, жадни за души богове. Това е сцената, на която излиза Негово Величество Играчът.
И нека завесата се вдигне.
Писаници на един чукча 