Героите в Exalted: избраниците на най-висшите

След известно забавяне, серията за Exalted ще продължи с кратко (е, не съвсем) изброяване на различните типове персонажи, които най-често можете да играете в Exalted. Казвам “най-често” защото опции като разумен птеродактил-шаман, киберприслужница или обсебена от демон книга са опции и съм попадал на поне едно от тях в игра, но не са сред основните типажи. Казвам типажи, защото всеки тип игрови персонажи може да очаква различен привкус на игра според техните свръхестествени способности, мястото им в света и съответно вероятните теми, които могат да следват от това. Нищо не ви пречи да играете някое от изключенията, но то ще си бъде изключение.

Най-общо казано, възвисените се делят на два типа: небесни и земни. Небесните са възвисените на инкарните, най-могъщите богове. Техните екзалтации са строго определен брой и се дават по волята на инкарните на смъртни мъже и жени, които по някакъв начин са заслужили благоволението на инкарните. Всеки тип си има няколко различни касти, които донякъде определят наклонностите и естествните им таланти – но не е невъзможно и дори особено рядко един възвисен да има умения, абсолютно несвързани с тематиката на кастата му.

Отляво на дясно: възвисени на слънцето, луната, драконите, девите и бездната

Отляво на дясно: Възвисени на Непобеденотo Слънце(Бикът на Севера и Огледално знаме), Луна (Левиатан и Лилит), Драконите на петте елемента (Тепет Арада и “Черната Роза” Тепет Еджава), Девите на съдбата (Майско цвете и Пастирът на северната звезда) и Бездната (Ученикът на седемте забранени мъдрости и Господарката на мрака в кървави роби). Това може да ви даде и някакви идеи за това що за имена може да срещнете в Съзиданието.

Главният фокус на играта, естествено, са Възвисените на слънцето (Solar Exalted). Все пак те си идват с основната книга и горе-долу една голяма част от историята на света се върти около тях. Те са получили екзалтацията си от Сол Инвиктус, Непобеденото Слънце – най-могъщият сред инкарните (т.е. най-могъщите богове – правете си сметката). Непобеденото слънце е по дефиниция съвършен и непобедим, така че и неговите избраници, накратко известни като Солари, са безспорните лидери, ненадминати майстори и непостижими във всичко, с което се занимават. За да заслужат екзалтацията си, всички от тях в един момент са показали невероятна доблест и идеализъм – накратко казано, в един момент те са се показали като герои.  Те се делят на пет касти: Зора (войни и генерали), Зенит (жреци, артисти и водачи), Здрач (магьосници, инжинери и мислители), Нощ (шпиони, крадци и диверсанти ) и Затъмнение (търговци, пътешественици и дипломати). В далечното минало слънчевите възвисени са били начело на армиите, низвергнали титаните, те са получили мандата от боговете да управляват света начело на всички възвисени, срещу тях е била насочена Узурпацията и сега, когато те – така де, някои от тях – се завръщат, света ще се промени. Накратко казано: те са голяма работа. По-точно – ГолямаТА Работа. Като цяло това е най-силният тип екзалти и почти няма нещо, в което да не могат да бият всички други (освен разните си осквернени варианти). Това най-често се отрязява и на историите в играта – ако играете такива, очаквайте всичко да се върти около вас, дори повече, отколкото обикновено. Всички възвисени могат да променят света, но на Соларите това им е горе-долу прерогатив. Също така, предвид времето, което са били затворени в нефритения затвор (една джаджа, която е пречела екзалтациите им да се прераждат) всички са горе-долу на една възраст и нямат стари кучета, които да диктуват играта. От друга страна, като водачи на възвисените те са най-силно засегнати от проклятието на титаните, имат най-много врагове и може би най-много кирливи ризи. Ако не внимавате и се покажете на който не трябва, очаквайте да рано или късно да ви се изсипят една камара драконокръвни ветерани с меха-брони и какво ли не друго.

Ако слънчевите възвисени са били владетелите на Съзиданието, то Лунните възвисени (Lunar Exalted) или накратко “Лунари” са били десните им ръце. Техен патрон е Луна, възлюбената (или възлюбеният, там нещата не са ясни) на Гая и трикстерът сред инкарните. Луна има безброй лица, а адаптивността, хитростта и упорството й са недостижими. Сред възвисените й има всякакви, но ако има нещо, което присъства при всички възвисени, това е тяхното упорство – за да заслужиш благоразположението на Луна трябва да не се отказваш дори тогава, когато всичко изглежда безнадеждно. В древните времена Лунарите са били първи приятели и любовници на слънчевите екзалти (всеки Лунар има някаква свръхестествена връзка с точно определен Солар, която се запазва дори при прераждане на езалтациите им) и заради това са били преследвани, когато техните партньори са били низвергнати през узурпацията. Мнозина са избягали накрай света (или отвъд него) и малко по малко са се върнали. Техните умения са по-ограничени и специфични. Главния им коз е умението да променят формата си – един лунар може да се превърне на всичко, което след ритуален лов е убил и изял. Социалните и магическите им чармове не са на нивото на слънчевите, но предвид това, че лунарите могат да стават буквално всичко… Ако играете лунари, можете да очаквате по-малко груба сила на чармовете си (освен, по ирония на съдбата, точно в грубата сила), повече адаптивност, по-силно  участие на старейшините и може би доста сериозно значение на отношенията на героите ви със слънчевите екзалти. По няколко странни причини, техните касти са само четири: Пълна луна (войни и атлети), полумесец (дипломати, демагози и шпиони), новолуние (шамани и трикстери) и безкастови (такива, които не са се прикрепили към само една каста и нямат ограничения, но са по-податливи на…мутации).

Последни сред класическите небесни възвисени ще споменем Звездните екзалти (Sidereal Exalted), или както по-често биват наричани, Сайдриъли. Те са възвисените на петте деви на съдбата – Меркурий, девата на пътуванията, Венера, девата на покоя, Марс, девата на войната, Юпитер, девата на тайните, и Сатурн, девата на края. Ако соларите са перфекните майстори, а лунарите хитри импровизатори, то сайдриълите са невероятни стратези и същевременно майстори на случайността и късмета. Техните покровителки, петте деви (приемете, че термина идва с кавички) заедно се грижат за съдбата на всичко в съзиданието – от най-малката мравка до съдбата на целия свят. Съответно техните избраници,  макар уж да не могат да се мерят със силата на възвисените на слънцето и луната, могат да имат на помощ самата случайност. Например – ако възвисен на слънцето може да създаде организация, която да обслужва целите му, а възвисен на луната може да намери такава, да убие водачът й и да се престори на него, то някой възвисен на девите може да се помоли за помощ… и няколко дни по-късно организацията вече ще съществува. Освен това, те са безспорните майстори на свръхестествените бойни изкуства и са ги развили до степен, по-близка от магията, отколкото на какъвто и да е бой. Ако драконокръвен или лунар майстор на бойните изкуства може да разцепи канара или да прескочи крепостна стена, сайдриъл – специалист в бойните изкуства може да счупи самата душа на противника си или с един удар да го превърне в животно или канара. За разлика от другите небесни екзалти, които заслужават възвисяването си с делата си, избраниците на девите са наистина избрани от съдбата – тяхното възвисяване е предсказано от момента, в който са се родили и съдбата (и другите сайдриъли, естествено) се грижи те да получат нужното си обучение. В началото, те са били помощници и съветници на другите екзалти, но с времето започват да се убеждават, че нещо не е наред със слънчевите колеги и след епично гледане на карти, хвърляне на боб, гледане на кафе и овърклокване на мрежата на съдбата, решили да ги прецакат… и го направили блестящо. В момента са нещо средно между мъжете в черно на небесната бюрокрация, боговете на шантавите бойни изкуства и тайните манипулатори на съдбата на света. Играта с тези екзалти е доста особена и включва немалко дипломация, политика и същевременно подвизи, които за други биха могли да бъдат абсурдни – примерно да смажете армията на обявилия се за независим император на всички морета бог, за да му връчите призовка за явяване пред Съда на Непобеденото Слънце другия Сатурнов ден (петък).

Покрай временното затваряне на соларните екзалтации и поредица от доста странни събития, около половината от тях са се озовали в ръцете на победените титани/демони и мъртвите им братовчеди, което води до не един, а два вида “зли” варианта на соларите – възвисените на бездната (известни като deathknights – рицарите на смъртта, или просто абисъли) и на ада (infernals или green sun princes – принцовете на зеленоо слънце, едно от прозвищата на Малфеас). Първите са местния вариант на вампири: тези, които биха могли да бъдат герои, но смъртта ги е намерила, преди да достигнат потенциала си – и преди да умрат, им се предлага сделка: да живеят и да получат невероятни сили, но да са длъжни да помагат за унищожаването на света. Вторите са шампионите на първичните титани и тайните агенти на ада – тези, които са се поколебали и не са  посмяли да поемат риска, който би ги направил герои, и получават втори шанс. Общо точно половината на соларските екзалтации са били покварени и попаднали сред редиците на рицарите на смъртта и на принцовете на зеленото слънце. Казано накратко, възвисените на бездната служат на тези, които се опитват да унищожат света и са ненадминати в разрушаването, сеенето на смърт и разруха в буквалния и преносния смисъл. Възвисените на ада имат различни способности в зависимост от това на кое от Йозитата (победените титани) служат и силите им са доста тематични – но не по-малко страховити. Всеки тип има по пет касти, наподобяващи тези на възвисените на слънцето. Поради службата си на остатъците от едновремешните титани и мъртвите им варианти, те не страдат от проклятието на останалите екзалти (т.е. да психясват, когато твърде много време не се поддават на героичните си стремежи), но имат немалко свои си проблеми, които уж ги придържат към ролята на господарите им. Ключовата дума е “уж.” Няма да е първият път, когато някой си е помислил, че може да контролира възвисените, колкото и да са покварени и извратени.

Има и други екзалти, наистина… но те не водят началото си от Инкарните, а от Автохтон и Гая – двамата титани, които се съюзили с боговете против братята и сестрите си. За тях – скоро.

Leave a comment