Героите в Exalted: децата на титаните

Инкарните са седемте най-висши богове, които господстват над небесната бюрокрация в града на боговете Ю Шан. Предишната статия разгледа техните избраници – солари, лунари и сайдриъли, както и двата вида покварени солари, които теоретично биха могли да се нарекат небесни възвисени. Те обаче далеч не са единствените и определено не са болшинството екзалти. Въпреки величието на боговете, има две други и дори по-велики сили, които са застанали до тях в древната война против първичните господари на съзиданието – двата титана, опълчили се на своите братя и сестри. Те също имат свои избраници.

Това е как изглежда Автохтон отвътре. Казано накратко: той е голяма работа и няма да остане по-назад от разни светлеещи типчета

Има възвисени, които биха могли да се наредят сред небесните – но за които почти никой в Съзиданието не знае. Те са алхимическите екзалти, възвисените на титана Автохтон. Той и Гея са били единствените измежду титаните, подпомогнали бунта на боговете срещу своите господари, но скоро след триумфа на богове и екзалти той и служителите му привлякли много хора и просто… изчезнали. Днес Автохтон, както и Гея, е един вид свят сам по себе си, пътуващ из хаоса. Неговите най-верни слуги и аспекти обаче враждуват между себе си и всеки е начело на отделна държава, целяща да се наложи над другите . Най-заслужилите от техните поданици получават тела, изградени от магическите материали и пречистени души, възвисени от силата на Автохтон. Ключовата дума тук е “получават” – за разлика от другите възвисени, те са нещо като хора-машини, чиите магически способности идват от сложни механизми, вградени в телата им. Техните касти всъщност са шест: по една, свързана с всеки от типичните магически материали (свързан с всеки от нормалните екзалти) – орихалкум, лунно сребро, звезден метал, призрачна стомана и нефрит – и адамантит, специфичен материал, наличен само в Автохтония. За разлика от другите екзалти (освен може би драконокръвните), алхимическите са много по-сериозно свързани с градовете си и се предполага да служат на тях – нещо, което не би се очаквало от нито един възвисе на инкарните (те са създадени да командват, не да се подчиняват). Те живеят в друг свят с други конфликти и нямат контакт със своите “роднини”… поне засега. Защото Автохтон пътува през хаоса, но тялото му отслабва и заболява – а тялото му е светът, в който всички автохтонци живеят. Великите им нации се борят една срещу друга, вместо да се обединят и така да се спасят, а освен тях самите има много други заплахи, които могат да сполетят техните жители и дори алхимическите им шампиони.

Съдията Дред, кръстосан с Робокоп. А тъй като това все пак е екзалтед – добавете и малко трансформърс.

Въпреки, че нямат най-силните чармове сред екзалтите, умението им да сменят способностите си с просто няколко часа ремонти ги прави изключително адаптивни. Най-старите сред тях приемат нови форми, ставайки колосални войни или дори формирайки цели съзнателни градове. Играта при тях е по-особена по няколко причини – първо, те живеят в един различен и много друг свят, второ, те много повече от всички други екзалти се възприемат като служители на Държавата и света, а не негови господари, и трето, самите им умения звучат и създават атмосферата на псевдо-киберпънк игра, а не на епично фентъзи.

И вместо магическо кунг-фу имат кибер-карате с вградени верижни триони. Дали крайният ефект е различен е… доста спорно.

След всички тях идва реда на най-многобройните и уж най-слаби измежду възвисените – драконокръвните. За разлика от другите видове, тяхната сила не идва от инкарните, а от най-великите аспекти на титана Гая. В дълбоката древност Гая създавал пет първични духа на елементите, на които дала огромни сили – Хесиеш бил въплъщението на огъня, Даана’д – на водата, Пасиап – на земята, Мела – на въздуха и Секстес Жилис – на дървото. Те на свой ред предали част от силата си на хиляди мъже и жени и на тяхното потомство, което да носи кръвта на драконите. За разлика от другите възвисени, техните екзалтации не се предават чрез прераждане (и така имат строго ограничен брой), а по кръвен път – ако кръвта на драконите е силна в жилите на някой, то той или тя ще получи своята екзалтация, без значение дали драконокръвните са сто или милион. Те се делят не на касти, а на аспекти, свързани с петте елемента – въздух, земя, огън, вода и дърво.

Нещо такова, само че с повече интриги, секс, наркотици, рокендрол и магическо кунг-фу и постоянно мерене на това на кой семейството му е по-голяма работа. А да, и пети елемент, от който не почваш автоматично да се кикотиш.

В древните епохи те са били поне милион, но стотици хиляди са загинали в междуособиците, великата чума или в отчаяната битка срещу феическите орди, които се опитали да опустошат съзиданието. В края на тези войни обаче една от тях – известна само като Алената императрица – завзела стария команден бункер, който пазил световната защитна стена и с негова помощ изградила империята. В тези тъмни, смутни времена хиляди синове и дъщери на драконите крепят Алената Империя, а тя крепи света. Тяхното минало отдавна е прикрито в митове и пропаганда и почти всеки драконокръвен вярва, че те са единственит възвисени, а другите са анатема – зли магове, откраднали част от силата на боговете и заслужаващи смърт за деянията си. Немалко драконокръвни се подвизават извън империята – в няколко градове-държави, командвани от тях (най-големият от които е Лукшай – представете си кръстоска между Спарта, ранните САЩ и Япония по времето на шогуната) или като независими шампиони, борещи се за чест, слава, или просто едра кесия.

Такива неща един драконокръвен може да прави с чармовете си в умението за стратегия и тактика.
Има още 24 типа умения, с които може да нарита нечий задник.

Макар да са уж най-слабите, драконокръвните са много по-многобройни от всички други възвисени, взети заедно, а много от уменията им са с доста изразен отборен привкус. Семейството и кръвните връзки са отличителната черта на драконокръвните екзалти – техните екзалтации се предават по кръвен път, а родовете и семействата им са едно от главните неща, около които се гради живота им. Драконокръвните може да са сравнително слаби (като за екзалти) поотделно – но един драконокръвен почти никога не е сам. Когато действат заедно, силите им се умножават, Както гласи поговорката, един драконокръвен е герой, пет са сила, сто могат да изградят империя – а когато десетте хиляди дракона действат заедно, могат да преобърнат света (“десетте хиляди” е израз, означаващ “всички”). Все пак, веднъж вече са го правили, когато са свалили златните тирани от троновет им. Пак те са спасили света, когато армиите на хаоса са опитали да го подчинят и унищожат (е, ако не броим една шепа… анатеми). До днес техните империи са центрове на цивилизация и култура, а освен това разполагат с впечатляващи армии и огромното количество оставаща технология и оръжия от първата епоха. Драконокръвните знаят, че са принцовете на земята и не се притесняват да го показват.

Някак си при вида на ката, от която камъните се вдигат във въздуха, повечето хора и не спорят. Апропо, сериалчето определено е добро вдъхновение за игра с драконокръвни.

Това са различните типове възвисени, с които можете да играете или с които вашите герои могат да се сблъскат. Нека сме наясно – дори и най-слабите от тях са възвисени, супергерои с невероятни сили, но също така под всичките магически заклинания, артефактни брони и вълшебни предмети, те са хора със свои, понякога доста човешки емоции, желания и страсти.

За героите сред хората и техните близки роднини ще поговорим скоро.