След като кораба беше напълно завзет –или поне доколкото можеше „напълно“ да се прочисти за около денонощие нещо, стояло с векове в Процесионала – и можеше да се движи на собствена тяга, капитан Траск и свитата му разпределиха отговорностите и съответно позициите си. Самия Натаниел запази позицията си на капитан и така глава и господар на кораба, но естествено нямаше нито времето, нито възможностите да взима всички решения сам и разпредели повечето от работата между приближените си. Като старши (и единствен достоен за името) арх-милитант Джейкс заемаше поста оръжеен майстор и контрола върху въоръжения екипаж и оръдейните екипи. Йоханес ставаше старши машинопророк и поемаше отговорността за тежката техника (и съответно контрола върху екипите, работещи по нея), най-вече плазмените турбини и двигателите. Скарамус ставаше омнисийски епископ, духовен наставник на послушнигите на механокулта и старши медик. Рота естествено зае позицията на старши сенешал и съответно имаше почти пълен контрол над търговските и шпионски операции… при условието да изисква одобрение за големите такива. Отец Скорн пое позицията на водач на имперския култ и главен изповедник, а навигаторът и старшия астропат имаха отделни екипи, отговарящи право на капитана.

Преди отправянето към други точни в Процесионала , екипът на Траск се погрижи за разкачване и складиране на странното устройство-подиум, на което беше застанало създанието от уорпа. Естествено, нечестивата технология беше бързо и внимателно разкачена и изнесена от мостика. Началните проучвания на Йоханес показваха, че вероятно първоначално това е било уред за силово поле или може би дори стазисен генератор, но беше сериозно променено. Скарамус каталогизира информацията от някогашния арборетум, който в момента беше по-скоро покварено от уорпа бунище, и с няколко бинарни ругатни (звучащи като сбит до милисекунда сигналн а аналогов модем) даде команда да се да унищожат останките, за да може помещението да бъде ползвано за нова инсталация. Джейкс и хората му започнаха нова вълна от патрули, за да изследват и подсигурят всички части на кораба, а Рота се зае с нелеката задача да инвентаризира и оцени всичко, което можеше да има някаква сериозна стойност.

Най-голямата награда се оказа в сейфа на предишния капитан, където имаше части от документ, показващ връзки на Траск с друга търговска династия. След кратък преглед очите на Натаниел пробляснаха и той изрази наглед налудничавата идея, че в този случай е възможно да се анексират части от тяхната харта и така техни правомощия. Естествено, за целта се искаше брилянтно познание на имперското право и администрация, немалко късмет и беше доста вероятно наследниците на другата династия да поведат война ако разберяха (и ако естествено още бяха живи) – но това би направило рода Траск един от най-влиятелните и с широки правомощия търговски династии в сектора.Както капитанът се изрази, можеше поне да се види какво може да се направи.

През това време аугурния екип се зае с първата поредица от изследвания на близките и недотам близките кораби, която целеше както групата да има по-добра представа какво има в близкия космос, така и да се направи тест на самата аугурна инсталация. Неясните и със следи на обсебване от уорпа очертания на Корнукопията я правеха неподходяща за изследване, а точно в момента никой не искаше да рискува с изследване на елдарския кораб, дори и да имаше какво да търсят там. С помощта на навигатора екипът се зае да търси първо двата други кораба, от които рода Маласпина имаше интерес. От първия – „Мрежа на познанието 6“ бяха намерени и идентифицирани само отломки – изглежда странните и хаотични сили, бушуващи в процесионала и понякога потапящи части от него в Иматериума бяха довели до разтрошаването на кораба. Остатъците бяха обаче изключително ценни – след поредица от совалкови полети,които изследваха отломките се установи, че беше античен кораб изпълнявал задачи на еклесиархията още от времето на Ангевинските походи. Намерени и извадени бяха няколко стазисни сандъка с архаични оръжия и екипировка, редки материали и сплави, дневници и безценна реликва – около 50 метра висока статуя на св. Алисия Доминика, една от най-почитаните светици от тъмните векове на кръвопролития, раздирали империята , която някога беше украсявала кърмата на кораба.

По това време, едва дни след пристигането в процесионала, се разрази и първият голям скандал сред висшето командване на кораба. Капитан Траск разбра, че Йоханес е игнорирал заповедта техноеретическия подиум, на който беше създанието-фокус на демоничните нашественици на кораба, да не бъде докосван до второ нареждане. Вместо това експлораторът беше разпоредил донасянето на кораба в своята временна лаборатория и беше намерен да работи по него. След кратка и бурна словесна канонада, в която се споменаваха немалко флотски и армейски директиви по въпроса (капитанът на кораба беше възпитаник на Скола Прогенум, училищната система на деца на висши имперски функционери или благородници и се предполагаше да станеа армейски командир, преди почти пълния крах на династията му да го изхвърли няколко десетки места напред в протокола за наследяване на титлата), експлораторът беше пратен да поправя ритуалните защитни заклинания, инкрустирани по повърхността на кораба само с космически скафандър и подръчна екипировка (някой биго оприличил на чистене на коридор с четка за зъби, с тази разлика, че площта на кораба бе сравнима тази на междуградски път) в рамките на идната седмица. Експлораторът прие това наказание наглед напълно невъзмутимо, като единствената нотка раздразнение в отговора се долови, когато трябваше да бъде изключен мехадендритът му. Предвид все още разяреният тон на капитана обаче Йоханес предпочете да не възразява.

Докато това ставаше, останалата част от екипажа беше заета в довършване на първоначалното почистване на кораба (за пълното щяха вероятно да са нужни месеци) и прибиране на останките на кораба на Маласпина. Прибирането на огромната статуя се оказа доста трудно за все още новия екипаж, но ядрото от опитни моряци, които роднините на капитан Траск привлякоха в началото на начинанието, доказаха уменията си и с доста викане, работа и малко молитва реликвата беше прибрана непокътната. Макар по-малкия кораб на Маласпина да беше отдавна унищожен, оцеляването на статуята беше шумно провъзгласено за чудо и добра поличба за начинанията ни от старшия мисионер отец Скорн.

След като приключи със събирането на останките от този кораб, „Дръзко начинание“ пое обиколен курс в близките части на процесионала, за да намери останалите си цели – втория кораб на Маласпина и фабрикаторния кораб на Адептус Механикус . След кратък период на пасивно следене аугурнните установки на кръстосвача минаха на активен режим и скоро техножреците, извършващи гадателските си церемонии по тях, докладваха няколко интересни неща. Те смятаха, че са намерили фабрикаторния кораб на няколко дни бърз курс от тук, като някои от показанията на античните дата-матрици показваха, че е възможно някои от системите на фабрикаторния кораб да са активни. Също така в близосто до него изглежда имаше и друг кораб, изглежда по-малък търговец или преработена фрегата. Същевременно Йоханес се свърза с капитана и го уведоми, че малка част от защитните надписи изглежда бяха повредени нарочно – невъзможно беше да се установи кога и от кого, но със сигурност това беше тревожна новина. По този случай към провинилия се експлоратор трябваше да се присъединят няколко стотици моряци и сервитори, за огромно неудоволствие на първите.

През следващите няколко дни „Дръзко начинание“ се приближи до фабрикаторния кораб, докато накрая излезе (относително) близо до активния кораб и подаде радиосъобщение, обявявайки името си и запитвайки другия кораб за идентификация и намерения. Отговорът им беше необичаен – на архаичен и почти неразбираем протокол другия кораб, отблизко идентифициран като модифициран търговец, вероятно от клас „Локи“, се представи като експлораторска експедиция с цел поправка и преоборудване на фабрикаторния кораб и евентуалното му привеждане в повторна употреба. Това накара капитан Траск и Скарамус да се спогледат – излизаше, че търговеца е на аналогична мисия, зададана от същата организация, пратила и тях самите. Адептус Механикус не страдаше от липса на бюрократични проблеми, но култа към ефикасността на техножреците и строгата им (макар и доста подробна) йерархия правеха такива случаи доста необичайни.

Експоратор Скарамус пое комуникация, минавайки директно на техно-лингуа, и поиска пояснение и класификация на мисията и нейния възложител, представяйки своите протоколи и времева синхронизация. Насрещната страна прати своите – повечето имена не му говореха нищо, а някои титли и обръщения бяха излезли от употреба преди повече от хилядолетие. От друга страна, пътуванията през иматериума бяха пътувания през света на хаоса, и неговите прищявки бяха безкрай – известни бяха случаи кораби да излязат от уорпа векове след като трябваше да пристигнат или дори десетилетия преди да бъдат пратени. По волята на омнисията Скарамус беше имплантиран с артефактен паметен модул, който му даваше почти перфектна памет – и така засече едно от имената като виждано преди няколко години в таен архив на Ад.Мех. То принадлежеше на техно-еретик от близкия сектор Каликсис, екзекутиран тайно в края на 40-то хилядолетие. Проформена радиопроверка на корабния часовник на кораба, пратил протокола, показваше близка до тяхната дата. Липсата на актуален протокол би могла да се обясни по друг начин, но присъствието на това име водеше до неприятния извод, че отсреща му имаше кораб, подчинен или съюзен на еретици от Механокулта – и че те бяха пристигнали тук преди тях.

Същевременно сенешалът и част от адептите на механокулта, следящи комуникациите, докладваха че сигналите на фабрикаторния кораб се усилват и че има радиокомуникация между него и транспортния кораб. За щастие на капитан Траск обаче под негово командване имаше няколко специалиста по етерна комуникация и сенешал, вряла и кипяла в информационните войни и те успяха бързо да разбият частично криптирането на сигнала. Точните данни бяха неразбираеми, но можеше да се достигне до извода, че докато комуникираха със Скарамус те се приготвяха за бягство. Това, естествено, не можеше да бъде позволено.

„Дръзко начинание“ имаше на разположение само кърмовата си батарея и минимален екипаж, но все пак тя беше кръстосвач, правен за един от легендарните търговски родове в Коронуските предели, а кърмовите й оръдия бяха лансове, предназначени с няколко запла да унищожат малък кораб или да осакатят някой с нейните размери. Единствения проблем беше, че сравнително ниската им скорострелност ги правеше неудобни за справяне с кораби с космически щитове, които можеха да възстновяват защитите си сравнително бързо. Затова най-често лансовете биваха поддържани от макрооръдейни батареи, които да изтощят щитовете (дори и да не нанесат сериозни повредни на врага), преди по-мощните лансове да нанесат решителния удар.Такива батареи те обаче нямаха… но за късмет, търговския кораб, който бяха наели да ги пренесе дотук, беше сравнително наблизо. Паралелно с преговорите между „Дръзко начинание“ и търговеца започнаха и други такива, в които сенешалът на кръстосвача се пазареше за евентуалната помощ при вероятната схватка.

Спорно е дали начало на схватката дадоха пуснатите от търговеца совалки или първия залп на лансовете на кръстосвача, но боя беше неравен, а влизането на другия търговси кораб на страната на „Дръзко начинание“ съвсем предреши изхода. Следения от кръстосвача радиотрафик показа, че противника им пускаше щурмови совалки с „избрани“ и „ужаси“ – имена, които по-опитните сред командния състав разпознаха като типични наименования на слуги на хаоса измежду предателските легиони на космическите щурмоваци и демонични създания, служещи на Цинч. Първия залп на лансовата батарея не даде голям ефект, но Джейкс беше роден да борави с оръжие и още при втория и третия залп показа, че може да се справи с лансова батарея така, както и с един обикновен болтър. Втория залп попадна в транспортния отсек на противника и се погрижи след първата щурмова совалка да няма други, а третия залп беше насочен в двигателите на малкия търговец. Изглежда тъмните богове на техноеретиците ги бяха изоставили, защото тежките лансови лазери намериха един от горивните отсеци на плазмения двигател и унищожиха защитата му. След по-малко от една минута от доскоро солидния търговски кораб останаха само отломки, не по-големи от совалката, наскоро излетяла от него. Тя самата попадна под по-малокалибрен, но в замяна на това по-масов огън и скоро избухна в огромно огнено кълбо. Според някои от по-чувствителните сензори малки, почти човешки силуети бяха забелязани край отломките, но след още няколко залпа на оръдията и те изчезнаха.

След като се подсигуриха, че от отломките на търговския кораб няма никакви значи на живот, аугурните инсталации на кръстосвача насочиха пълного внимание на своите машинни духове към фабрикаторния кораб. Фокусираното следене даде плод – уредите показаха, че една совалка се опитваше тайно да се отдели от кораба през един от многото отсеци, уж оставени отворени поради повреда, но дори и те не можаха да избегнат гнева на императора. Последвалите аугурни проучвания показваха,че на кораба вероятно няма никакви активни важни системи и ако има нещо „живо“ то това са деактивирани сервитори.

Макар мисията на Траск да беше само да се потвърди присъствието на кораба, изследването му не беше забранено, а предвид присъствието на техноеретици експлораторите на борда дори настояваха кораба да бъде проверен и ако е необходимо прочистен.

Решението на капитана беше след като аугурите не показваха моментална опасност да потвърдят местоположението на втория кораб на Маласпина, за чието намиране бяха наети, и едва тогава да рискуват с проучването на фабрикаторния кораб. „Дръзко начинание“ работеше с минимален екипаж и предвид слуховете за този регион нямаше да е никак добра идея да пътува дни или седмици из системата след евентуални загуби. Тук обаче търсенията им удариха на камък – нямаше дори отломки от втория кораб, издирван от навигаторската династия, като единствената следа беше особено отслабената връзка с уорпа в региона, където трябваше да търсят. След кратко съвещание с корабния навигатор и неговия антураж като представители на династията беше потвърдено, че вероятно корабът беше в уорпа – броят на кораби и отломки в системата беше предизвикал теория, че тя по някакъв начин беше естествен „бряг“ ,на който теченията в иматериума изхвърляха загубени в него неща, и навигаторът предположи, че понякога същите тези течения ги повличаха обратно навътре,временно или не. Тъй като никой не можеше да обори тази теория, а тя междувременно показваше, че те са направили всичко възможно да изпълнят дълга си към Маласпина, капитанът и останалите офицери се съгласиха. Оставаше им само едно – да навлязат в дебрите на фабрикаторния кораб и да разбулят тайните му.